През погледа на главния редактор: В деня на гаданията

Живка Кехайова

Днес е денят на Света Варвара. Старата българска традиция го тачи като ден на гаданията

Вярно, че е ставало въпрос коя мома за кой момък ще се ожени, но гадателските ми способности в тази сфера клонят към нула – така и не успях искрено да се заинтересовам от клюките, да не говорим, че в наше време дори самите моми и ергени често не са наясно „за кого“ и дори дали изобщо…

След като традициите вече не са онези, значи можем да въведем нови. Аз ще изложа няколко свои гадания, а вие може да помагате с вашите:)

Провиждам, че ковид 19 няма да изчезне, но на базата на периодични и системни имунизации, ще престане да е фактор в ежедневието ни. Това обаче едва ли ще върне живота към мига, отпреди да се промени. Затварянето в най-малката възможна общност ще остави следа в общуването дори когато отново вземем да пътуваме, да ходим на кино и театър. Най-малкото с онова: „едно на ум“, което доскоро беше български патент, а днес вече – световен.

Пролетта ще дойде и нас пак ще ни има. Ще скалъпим през март едно ново правителство – каквото и да е, чието и да е, ще е временно, неработещо и в очакване на предсрочни избори. Струва ми се, че наесен и президент ще имаме, че вече цял мандат си нямаме. Вероятно ще е личност-изненада, най-вече за Радев:)

Напролет ще вземем да проумяваме, че освен традициите и бизнесът все по-малко ще е това, което беше и което познаваме. Онзи, дето може да се развива и хоум офис, вече ще е проумял, че без разходи за офиси му излиза по-евтино, дори ако осигурява благинки за работниците като храна по домовете, примерно. Ако се налага веднъж месечно да си събира хората я за тест, я за нещо друго, по-добре ще му е да наеме една зала за 3 часа, та може работата от дома да стане основна. Нерентабилните, нискоквалифицирани бизнеси, след затварянето, може и да не отворят. Вероятно брзо ще бъдат заместени повечето от тях с автоматизирани системи и производства, защото пазарът не търпи празно. И щем не щем, онова северното учене през целия живот, ще ни се наложи да го възприемем, ако искаме да оцеляваме.

Както и да въртя „гадателските“ инструменти, не ми се вижда реално системата у нас радикално да се промени – нито тя е готова, нито ние, та ще трябва да се бачка и да се чака смяна на още едно поколение.

Интересна статистика е тази, че разводите били намалели покрай пандемията с 40%. Чудя се дали толкова много хора са си спомнили, че всъщност имат партньор и са забелязали, че той съвсем не е зле, или просто пандемията е поограничила вечното търсене на нещо „по-добро“ без значение дали самите ние сме „по-добри“.

Като гледам, струва ми се много вероятно да бъде направен обратен завой към семейството и ценностите му при осъзнаването, че в последна сметка, ако няма в него непреодолими проблеми и отчуждение, само то ни дава сигурност, равновесие и любов в криза.

Образованието и то няма да е каквото беше и това съвсем не е лоша новина. И учителите, и децата свикнаха да търсят нов и различен начин за възприемане на знания. Не виждам вариант да се върнат назад. Нищо чудно освен базите за традиционно присъствено обучение да се появят и специализирани образователни клъстери в различни сфери, които да допълват процеса дистанционно чрез наистина образовани млади учители и учени.

Така… Излязох от транса. Сега да видя вашите гадания!