През погледа на главния редактор: Избори на 28-ми март. Нека да не е на пук, а с акъл този път

Живка Кехайова

Денят на парламентарните избори през 2021 година вече е определен от президента – 28-ми март. Убедена съм, че до утре екстрасенси и пророци ще са направили хороскоп на деня и партиите, на личностите. Тъй като съм абсолютно несведуща в тази материя, просто ще напиша как аз виждам логиката на политическия процес.

Ляво:

Ще е голям майтап, ако БСП не успее да се регистрира за участие, защото новото им ръководство все още няма съдебна регистрация, но си мисля, че все някак ще успеят да се вместят в сроковете. Друг е въпросът, че ако влязат във властта като основа на поредното безпринципно – с насипни партньори правителство, ще сме свидетели на „Мама миа“, но не на добрия филм, а само на възклицанието. Управляваща България партия без достатъчна вътрешна подкрепа и без абсолютно никаква европейска – дори Станишев ще ги отреже, ПЕС са отрязали Корнелия отдавна – с орязани еврофинанси, ще ни се стъжни на всичките.

Какво ще регистрира и ще успее ли да го направи Мая Манолова е почти без значение, защото вероятността да мине с каквото и да е политическо ляво образувание 4%, е нищожно малка, въпреки надеждите на ген. Атанасов от ДСБ (представете си), че щели да управляват заедно с нея и Слави Трифонов.

АБВ няма шанс да прекрачи бариерата.

Сега, честно не знам, „Демократична България“ вляво ли да я слагам покрай „Да България“ и зелените, или вдясно заради ДСБ, но предвид мечтите на Атанас Атанасов за Мая и Слави, май трябва да е вляво. „Да България“ на Христо Иванов има някои добри идеи в сферата на съдебната власт и правото, а също и относно модернизацията на администрациите. Би било добре да бъдат реализирани от някого, но едва ли ще е от тях. Икономически и ясни политически идеи няма, но няма и как в това разкрачено положение с по-странни дори от собствената му партия партньори и единствена опорна точка за политическо съществуване „Против“. А когато липсва „За“ политическото битие е тъжно за всички, най-вече за избирателите.

Дясно:

Към настоящият момент в България има само една действително дясна партия и това е КОД (Консервативно Обединение на Десницата) на Петър Москов. Идеите – като политическа същност и икономически възгледи, са ясно формулирани и добри. Въпросът е има ли изобщо КОД шанс да премине 4%, дори да успеят със СДС да създадат коалиция.

Писах „настоящият момент“, но да знаете, че друг момент няма да има. Просто времето вече е недостатъчно за появата и фактическата регистрация на нов политически субект, чисто юридически и административно.

Център:

ГЕРБ. Най-вероятно ще остане първа политическа сила по простата причина, че другите са още по-зле, но поради навика на големи групи хора да гласуват ей така, на пук, мнозинството ще е толкова слабо, че ще е напълно неефективно, с вързани за управление ръце и наблюдавано под лупа, без прошка дори за най-дребната издънка. Дори и да успее да се пребори за малко по-голямо мнозинство – ситуацията няма да е различна. И сега най-големият проблем са популизмът и липсата на достатъчно сила за реални реформи (те винаги са непопулярни). Или ще трябва да намери политическо острие за реформи в лицето на партия-партньор, или ще се обезличи въпреки кадровия си потенциал, който е най-силното му оръжие и с какъвто нито една друга партия не разполага. Другият вариант е да видим един нов ГЕРБ с нови хора и съвършено нова политика, която да бъде полезна за България, но пък изобщо няма да бъде одобрена от широките маси, т.е. с ясна перспектива за излизане от властта, но поне с добре свършена работа.

ДПС. ДПС са си ДПС – няма какво да ги мислим. Твърди избиратели. Твърд процент.

Патриотите – ако останат обединени (без „Атака“, разбира се) имат някакъв минимален, ама много минимален процент вероятност да минат 4%. По политическа идеология би трябвало да десни и консервативни, но по реална политическа практика не са, така че ги слагам в центъра.

Партията на Цветанов. При избори през март (не напразно говореше за възможно отлагане заради пандемията). Твърдо дори няма да приближи 4% в тези срокове и готовност на структурите му, така че няма смисъл от задълбаване.

Неидентифицирани политически субекти:

„Има такава държава“ на Слави Трифонов. Със сигурност ще влезе в следващия парламент, нищо че никой не знае нито с какви идеи, нито с какви проекти, нито с какви кадри, включително лидерът й, който правилно и умно мълчи по всички важни въпроси, че дори и по маловажните. Защо ще влезе при това положение? Защото формулата на създаването й е вярна – между 10 и 15% от българското общество са индивиди, които по манталитет, политическа култура и мисловни способности, могат да гласуват само за такава партия. Което означава, че Трифонов е умен, дано да прокара и други умни в НС. И дано са умни не само за себе си.

„Комитетите“ на Отровното трио – така и не стана ясно те подготовка на структури за партията на Черепа ли са, или бизнес формации за подпомагане срещу заплащане на участието в изборите на протестърските партии. Второто в перспектива би било по-умно от първото, но пък зависи дали имат нужда от перспектива, или от пари веднага.

Копейкиновци, т.е. „Възраждане“ са аут от политическата сцена.

С други думи, на тези избори трябва доста да посмятаме преди да метнем бюлетината и ако е възможно – този път не на пук, защото са твърде важни за перспективата пред страната и директно за битието на всеки един от нас. Ситуацията е такава, че и дамар за спасение поединично този път почти не е останал. Парите от ЕС и влизането в паричния съвет ни трябват. Пресмятайте и погледнете децата си този път. Дайте им с избора си време да създадат читав и съвременен политически субект в що-годе обезпечено, макар и не особено приятно настояще. Ако с безхаберие им дръпнем сега настоящето и шанса да го преборят след година-две (едва ли е възможно правителство при тези конфигурации, което да се закрепи цял мандат), бъдещето им ще е другаде. И няма да ни е крив някой друг. Отговорността ще е наша – на всеки един, неспособен да смята.