През погледа на главния редактор: Как се прави преврат, когато не ти стигат силите и симпатизантите

Живка Кехайова

Как се прави преврат, когато не ти стигат силите и симпатизантите – чрез чужда сила, разбира се. Някога е била военна. Сега има доста други начини.

Ето накратко историята на преврата в България през 1944 година. За поука и образование – някои явно назнайват нещичко, но повечето – особено най-младите не.

В навечерието на преврата комунистическата партия не разполага със съществени ресурси в столицата – около 600 партийни членове, 72 членове на бойни групи, а от 6 септември – с още 20 партизани от Шопския отряд. Поради слабия отзвук на демонстрациите в столицата БРП дори отменя планирания за 8 септември митинг, след провала на „народното въстание“ на 2-ри и 7-ми септември.
Ръководството на БРП се чувства притиснато да извърши някаква значима акция преди съветската окупация да го постави пред свършен факт. По думите на Добри Терпешев: „Ние до този момент не можахме да си свършим сами работата… Как ли се черви др. Димитров пред съветските другари, че нашата партия се оказа некадърна да смъкне фашистката власт… Ние изоставахме от събитията“. Особено като се има предвид, че другарите от СССР вече заплашват и с проверки, предвид твърде голямата разлика между изпратените в подкрепа на революционерите средства и мижавия резултат – вяли демонстрации, няколко десетки партизани, половината от които криминално проявени, преследвани от закона.

На 8 септември за готвения преврат са информирани и партизанските сили на БРП. Съставът на бъдещето правителство и новите регенти са уточнени на среща между Кимон Георгиев, Добри Терпешев, Никола Петков и Дамян Велчев в дома на Георгиев към 16 часа на 8 септември. Договорено е в кабинета да има по 4 представители на БРП, „Звено“ и БЗНС – „Пладне“, 2 представители на БРСДП и 2 независими. По-съществен спор предизвиква само поста на вътрешен министър, който се опитва да получи Дамян Велчев с подкрепата на Никола Петков, но Терпешев отказва да го отстъпи.
Нощта на преврата комунистическите организатори – Добри Терпешев, Антон Югов, Георги Чанков, Ангел Цанев, Екатерина Аврамова – прекарват в дома на Петър Вранчев на булевард „Евлоги Георгиев“ №31, а в съседния апартамент са Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Никола Петков и Трайчо Доброславски. Друга група комунисти, сред които Димитър Ганев, Цола Драгойчева и Благой Иванов, са в дома на Ячо Кабаивански на улица „Ивац войвода“ №10 в същия квартал.
От 2 до 7 септември 1944 г. капитан Петър Илиев се явява в Главния щаб на т.н. народна армия и го осведомява за взетите решения от най-висшия български военен орган.

Чак малко преди разсъмване на 9 септември в Градската градина до Министерството на войната се появяват група партизани и участници в бойните групи на БРП. Те не вземат участие в самия преврат, но броени дни по-късно, по изрични указания на Георги Димитров, започват да им приписват значителна роля в завземането на министерството. През следващите десетилетия пропагандата на комунистическия режим все повече преувеличава тяхното участие в събития (Кратки извадки от историята.)

Чак на 10-ти септември сутринта (някои на 9-ти през нощта) партизанските отряди започват да слизат в населените места в провинцията и под закрилата на окупаторите – да „превземат“ местните администрации успешно – разбира се не срещат никаква съпротива. И България излиза от Европа и света да половин век.

Какви дати, какви събития, какви резултати…

Уроците на историята са предупредителни.