През погледа на главния редактор: Когато някой е наистина президент

Живка Кехайова

Слушах снощи речта на Джо Байдън. Речта на президент, поемащ власт при ужасяващо разделение на нацията, след шокиращо за държава с лостове и институции за отстояване на демокрацията вътре в нея – нападение на Капитолия.

Не знам какъв политик ще се окаже Байдън за САЩ и за света, но още първата му реч показа – той е вече президент – истински. Без значение кого е нападал в кампанията и кой го е нападал, след като е избран, той вече не беше някой от демократите, не беше някаква политическа фигура, а президент:

„Нека да престанем да се надвикваме, защото без единство няма мир, няма напредък. Има умора и нерви. Няма нация, а само хаос. Това е нашият исторически момент – сплотеността е пътят напред. Следва да се възползваме от него. Сторим ли го, няма да провалим Америка.
Днес е време за едно ново начало. Нека покажем уважение. Различията не са причина за омраза. Трябва да отхвърлим културата, в която фактите се изкривяват и измислят. Нека да се възвисим над това. Нека се огледаме – стоим в сянката на Капитолия, строена, когато държавата е била на ръба.

… Насилието няма да спечели – нито днес, нито утре, нито когато и да било!

Благодаря на всички, които ни подкрепиха, а на останалите – слушайте, чуйте, нека имаме различия, защото това е демокрацията. Но правото да изразяваме позицията си по мирен начин е свещено. Различията не трябва да застрашават единството на Америка. Кълна се, че ще бъда президент на всички, без разлика. Ще се боря еднакво силно за тези, които не ме поддържат, както и за тези, които ме подкрепят…

Е, как да не ми е тъжно, при елементарното сравнение. Как не каза и една лоша дума към поддръжниците на Тръмп, как пък не нахъси своите хора – сега, точно сега, когато вече са спечелили, да дадат един здрав урок на онези другите? Как не щя да размаха юмрук и да посочи врага – онези, които не го харесват, не харесват демократите…? Между другото аз самата съм не с едно, а с много наум по отношение на управлението на демократите, но…

Явно истинският президент не просто знае, а осъзнава най-важното – онези са част от нацията, която трябва да поведе и поне да се опита да спаси. Не по-лошата и не по-добрата част – просто съставна на сложната нация на САЩ. Но днес коя нация не е сложна и коя държава живее простичък живот?

Първата реч на Байдън като президент трябва да се изучава, а на родните ни политици трябва да се преподаде детайлно и поне веднъж седмично трябва да бъдат препитвани по нея, докато осъзнаят разликата между дребен политически играч и политик.