През погледа на главния редактор: Разликата между лидера и диктатора

Разликата между лидера и диктатора и изборът ни зад кого да се наредим, или с кого да вървим, ни определят и като личности, и като общество

Привлекателността определено има своите предимства и за двете фигури, но не е задължителна черта.

Важно: щастливите хора са по-ефективни лидери от останалите, те излъчват заразителен позитивизъм и привличат околните именно с това излъчване.
Диктаторите могат да са доволни за определено време, но не и щастливи хора, защото коктейл от базови комплекси ги превръща в диктатори, а комплексите винаги унищожават щастието.

Лидерът умее да накара екипа си и всеки негов член, да се чувства ценен сам по себе си!
Диктаторът – напротив, опитва се да внуши, че човекът е ценен само ако е част от надличностна идея и система, и те са на самия диктатор.

С лидера можете да споделите идеите си и да бъдете сигурни, че те ще бъдат чути и обмислени.
С диктатора можете да споделите само собствената си лоялност към неговите идеи. Ако имате различни такива, ще ви „заличат“ като нелоялен и опасен.

Присъствето и на двете фигури винаги се усеща отчетливо в каквато и да е среда.
Присъствието на лидера е не натрапчиво. Той обръща внимание на това, което се случва около него и се намесва, само когато е необходимо. Няма необходимост да е е център на вниманието, но умее да овладее всяка ситуация.
Диктаторът държи да бъде забелязан, а неговата гледна точка – задължително приета. Той не се и опитва да овладява ситуациите в полза на другите хора, държи да ги оглавява в своя лична полза.

Лидерът е уверен в себе си.

Диктаторът е агресивен, за да наложи авторитета си на всяка цена.

Лидерът умее да слуша и да чува другите!

Диктаторът иска да е слушан и чут!

Лидерът никога не се сравнява с другите! Със силната си, харизматична личност лидерът не изпитва нужда да търси одобрението на околните.
Диктаторът държи непременно да има враг, с който да се сравнява и съревновава: очерняйки конкурента да се чувства по-добър от него. Сривайки авторитета му – да се чувства по-силен от него.

Лидерът се радва на умните и талантливите, включително на по-умните и талантливите от себе си – за него те са обещание за бъдеще.
Диктаторът се страхува от умните и талантливите на всички нива. Знае, че може да управлява само посредствеността.

Лидерът ръководи промените чрез стратегия!
Диктаторът налага промените, рушейки. Стратегията я прилага след това и основно, за да не загуби своето място, без значение какво струва това на останалите.

Истинският лидер работи усилено и демонстрира дългосрочна визия, с която запознава останалите, за да ги мотивира да я изпълнят заедно.
Диктаторът предпочита лозунги и заповеди: „Сега направете това! Утре ще ви кажа какво друго искам!

Да следваш лидер и да работиш с него е по-трудно, защото носиш собствената си отговорност. Обикновено го правят по-умните и кадърни хора, и в дългосрочен план успяват да съзиждат.
Да следваш диктатора е по-лесно – не носиш лична отговорност, изпълняваш заповеди и даже изобщо не си личност, а винтче от неговата система – правят го по-глупавите, по-некадърните, по-слабите. Резултатът винаги е катастрофа, колкото и силен да е и за дълго време диктаторът.

Изборът е на всеки от нас. Развитите общества следват и избират лидери. Неразвитите и посредствените – диктатори.