През погледа на главния редактор: Тръмп, Байдън и Европа

Живка Кехайова

Освен, че изборите за президент на САЩ са интересни, защото става въпрос за бъдещите цели и развитие на все още най-мощната икономика в света, подплатена и с все още доминираща политика, особено интересни са за нас и с оглед бъдещите отношения между Европа и САЩ.

Не е тайна, че под президентството на Доналд Тръмп тези отношения стигнаха най-ниската си точка. Като се започна от подкопаването на Международното ядрено споразумение, в което и чрез което Европа се надяваше да сложи някаква юзда на Иран, а Франция да продължи печелившия си бизнес там и се стигне до изтеглянето на САЩ от Споразумението за климата, СЗО, изтеглянето на войските на САЩ, които бяха зад граница, включително в Сирия и аха-аха – от НАТО (поне като сплашване).  Дори нарече ЕС неприятел и нареди съюза до Китай и Русия. Нещо повече, стигна се и до търговски санкции между САЩ и ЕС, а Тръмп директно заяви, че Германия е проблем за него. А, да – и подкрепи Великобритания за брекзит с обещанието, че ще сключи с нея търговско споразумение. За британците това е спасителен пояс, предвид очакването, че коронавирусът и брекзит ще сринат икономиката още в началото на следващата година с между 20 и 30%.

Да… Един вещ коментатор каза, че ако Европа гласува на изборите в САЩ, то Байдън отдавна да беше избран с огромна преднина. Но, Европа не гласува на тези избори. 

За сметка на това американските медии вече гласуваха за Байдън, подкрепяйки го с всичко, с което можаха.

Въпросът е наистина ли Байдън е по-подходящият партньор за стария континент. Като изключим това, че САЩ ще продължи изтеглянето си на база военна намеса от света и вероятно няма да промени параметрите на търговската война с Китай, анализаторите вярват, че при Байдън ЕС няма да е сред враговете. САЩ ще партнира в НАТО както преди, особено ако европейските страни наистина се заемат по-сериозно с участие в собствената си сигурност. Дори може евентуално да се поднови Международзното ядрено споразумение и т.н. Само Великобритания ще го закъса, защото едва ли ще получи търговско споразумение, а няма такива и с никой друг до момента, освен с Япония, което е с нищожно икономическо значение.

Със сигурност взаимоотношенията ЕС-САЩ ще се подобрят значително. Всъщност като се има предвид сегашното им ниво, не е ясно дали и Тръмп може да ги влоши повече, освен ако не тръгне на тотална икономическа война с Европа като с Китай, но дори и той едва ли ще го направи точно сега.

Тревожи ме само едно, ако Байдън победи. И то е, че популизмът и то левият популизъм, ще получи сериозен бонус в цял свят. Защото Обама беше готин президент, но не взе нито едно важно за света решение и не изказа нито едно важно за света мнение. САЩ имаше най-пасивната си външнополитическа роля дори при открита агресия като тази на Русия в Грузия, например. Той не се конфронтира с никого, но и не изпълни огромна част от принципните си обещания като това, например – да изтегли войските на САЩ зад граница. Американската икономика се сви, САЩ загубиха лидерство във възлови отрасли като енергийния, например. И Русия взе да си прави каквото иска – спокойно прегази Крим, нагло се меси в Украйна, троли и на практика участва чрез финансирани от нея политически субекти в европейските избори – най-вече зелени и местни националисти във всички страни в Европа, подкопава устоите на ЕС, взривява мира в околни страни, а също в Сирия, Колумбия и т.н. – навсякъде, където може.

Тръмп пък, колкото и да изглежда идиот, колкото и ужасно арогантен и неприятен да е, включително и на мен, все пак изпълни почти всичките си предизборни обещания, без изграждането на стената с Мексико, чието забавяне стане поради позицията против на сената. Икономически САЩ е по-добре от всякога в последното десетилетие, че и повече. Отново оглави енергийното лидерство, производствата оживяха, безработицата дори сега при следващата криза с коронавируса е на нивото от преди коронавируса.

Ако един президент не се избира заради вид политика и не се преизбира заради изпълнени обещания, за какво тогава се избира? Не е ли малко нагло Европа да иска американският президент да мисли за добруването й, вместо да изработи механизми, с които да го принуди да й партнира?

Не е ли опасно по цял свят, че дори и в САЩ да вземат да избират политици като нас – на пук и не „ЗА“, а просто „ПРОТИВ“? Ние виждаме до какво води това у нас, едва ли в този малък свят последствията ще са други?

Все въпроси, на които нямам отговор, защото нямам нужното ниво на компетентност, но пък ме тревожат, защото изборите за президент на САЩ в много голяма степен са избори за това в какъв свят ще живеем следващите години.