През погледа на главния редактор: 29 млрд. евро за България, протести, вот

Живка Кехайова

България е в Банковия съюз, България е ERM II, България ще разполага по Многогодишната финансова рамка и пакета с 29 млрд. евро в следващите 7 години – невиждан досега ресурс, при това покриващ и възлови сфери като селско стопанство, енергетика, сближаване на регионите…

Защо тогава протестите са по-яростни от всякога?

И не, нямам предвид куците и сакати партийки, които се опитват да ги яхнат – никоя от тях, нито една не само не може, не може и да сънува, че би могла да осигури и третината от подобна финансова рамка за страната – няма нито авторитета, нито силата, нито капацитета изобщо да води преговори.

Нито пък размахващия юмрук егоцентрик, обиден на всички, забелязали, че вероятно може да лети, но със сигурност не може да управлява дори себе си и изявите си, камо ли нещо друго. Същия, който оня ден прекъсна зарята в чест на Левски, за да си каже добре познатите и за нищо неставащи дивотии. Постави себе си над духа на нацията – Левски, или пък застави с обвиненията си една телевизия да го постави. Все едно! 

В нормална държава с нормален народ, държащ на достойнството, след такова нещо биха го линчували, не да вървят като стадо след размахания по сталински, ленински, путински…, юмрук.

Нямам предвид и протестърите на мутрите – със засегнати интереси. Техните протестъри са просто лумпени, извадили късмета да чопнат някой лев без да го изработят – няма как да искаме от тях мисъл, надхвърляща базовото им: „Ей тука, един дава едни пари за нищо – даже за кеф да викаш, да се биеш и да гърмиш. Ега ти късмета!“.

Имам предвид само не малкото хора, които наистина искат радикална промяна, защото животът им не е онзи, който биха искали да живеят. Те са ядосани и яростни, най-вече защото не знаят към кого да насочат омразата си. Повечето са достатъчно интелигентни, за да знаят, че простичкото – срещу властта, не им върши работа, защото следва въпроса: какво се случва, ако успеем да я свалим? И идва голямата мъгла. Идва безсилието и още по-голямата, вече разрушителна за всичко и всички ярост.

Нека съм ясна – тези хора имат право да искат достоен живот. Те не са без капацитет за такъв. 

Но трябва да им е ясно – вариант това да се случи веднага – няма. Никога в човешката история не е имало, защото смисълът на съществуването е в това да съградиш. За ден-два, месеци, или година-две, не е възможно. Ако наистина сериозно искат промяна, а не да се разтушат викайки, трябва да почнат да градят: визия за бъдещето, което искат. Не като мечта, а като система: правна основа, икономическа рамка, социален прагматичен проект с точни приоритети и измерение. За това е нужна експертиза. Нужен е екип. За да се тръгне изобщо към създаването му, е нужен лидер – истински, харизматичен, способен да обедини. И следва работа – здрава и сериозна работа, а това е, по което най-малко си падаме. И това е причината да падаме.

Най-лесната част от революциите е юруша. В него най-много да загубиш личния си живот. Страшното е след това, когато стъпките ти определят живота на цели поколения. Готови ли сте за подобно нещо, протестиращи, от не достатъчно голямата все още група на умните? Имате ли реалната визия?

Ако сте – работете!