През погледа на главния редактор: Бръсначът на Ханлон и Бръсначът на Окам в политиката

Живка Кехайова

Два полезни инструмента – Бръсначът на Ханлон и Бръсначът на Окам, са нужни не само в ежедневието и научните теории, но и в политиката.

Според правилото на Бръсначът на Ханлон, далеч по-голям процент злини се причиняват поради некомпетентност, глупост и други причини, отколкото поради откровена злоумисъл.
Бръсначът на Окам пък указва: Ако за определен факт имате няколко теории, то вярната в огромната част от случаите е най-простата.
Защо напомням за тези два способа и действието им включително в политиката?
Защото използването им може да бъде мостът между две непримирими страни за дискусия и търсене на допирни точки помежду им.

Пример: Ако действията на властта по овладяване на кризата с коронавируса ви се виждат недостатъчни, хаотични и неефикасни, то по-вероятно е това да се дължи на – общо казано некомпетентност и нерешителност, предвид нестабилността на управление, отколкото на желание електоратът на най-силната опозиционна партия рязко да намалее, предвид прекланната възраст и съответно заболеваемост на по-голямата му част.
С други думи, ако опозицията използва Бръснача на Ханлон, може пък да се замисли и да предложи свой план с реални действия, който да се окаже нужната дискусия за максимално широко национално споразумение как да се действа.
Ако ГЕРБ пък използват Бръснача на Окам, могат да стигнат до най-простото обяснение на нежеланието на опозицията да работи ефективно и в парламента, и по отношение на национална стратегия за справяне с кризата от COVID-19, а именно – просто няма капацитет и се опитва да го прикрие с действия на уж пълна опозиционност, чрез която всъщност губи и собствените си избиратели. Защото българинът винаги е вярвал, че който не работи, не трябва да яде (говорим за здрави хора) и не гледа с добро око на преяждащите, които не са свършили за пет пари работа от години.
Следователно, може да подбере едно-две предложения, или някой законопроект на опозицията, които могат и е добре да бъдат реализирани и така да постави основите, ако не на сътрудничество, поне на разумен разговор.
Защото е важно, независимо кое и какво ще е следващото управление на страната, в България да бъде изграден механизъм за общи действия и национално единение по принципните и важните за всички проблеми.
А както вървят нещата, ако на политическата сцена не се появи нов, наистина разумен и силен политически субект веднага, през март пак ще се въртим в стария, несимпатичен за никого, но единствено реалистичен кръг. Виждаме, че в последните две-три седмици отразяващите пълната безидейност на протестите отегчени журналисти са поне три пъти повече от самите протестиращи, т.е. народът им даде шанс, те не го оправдаха и съответно бяха отхвърлени като алтернатива на този етап.
Президентът? Там не знам.
Нека в заключение да е все пак ясно – „бръсначите“ са способи за търсене на сходство извън предположението злонамереност, но е факт, че тя съществува и не бива да се увличаме до крайност, отричайки я, за да не се окажем тотални наивници. Когато и ако нищо друго не може да обясни определени факти, трябва да приемем, че са плод на умишлено зло.