Живка Кехайова
75% сред младите в България посочват, че са напълно удовлетворени или по-скоро удовлетворени от начина си на живот. Това показва Годишния доклад за младежта за 2019 г., който бе одобрен от парламента.
Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус.
Броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към края на 2019 г. е 1 042 915 души, от които 642 912 живеят в градовете, а 251 331 – в селата. Прогнозата обаче е, че подобно на тенденцията в ЕС, броят на младите ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15-19 г. и 20-24 г.
Според доклада обаче се наблюдава тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина.
Запазва се нивото на миграция на младите хора от малките населени места към градовете, като повече от три четвърти от младежите живеят в градовете и само една четвърт в селата.
По отношение на физическата активност, информацията в доклада показва, че 58% от младите не спортуват.
Като четох статистиката се сетих преди време за едно представяне на книгата на баща ми „Записвачът на мълчания“. Темата са мутренските времена и животът на интелигентните, стойностните хора в тях. След критика, думата взеха неколцина възрастни и уморени читатели. Взеха носталгично да обясняват колко зле се живее днес. Видях как децата ни, т.е. внуците на автора и млади хора на възрастта на внуците на изказващите се, взеха да се споглеждат. Внезапно от името на младите читатели думата взе племенницата ми и им каза: „Слушам ви. Слушам как описвате живота днес и ми е странно – сякаш не живеем в едно време и в една държава. Защото аз харесвам живота си точно днес. Виждам, че и връстниците ми тук мислят така. Всеки от нас е свободен да израства и да се развива, според заложбите си и труда, който влага. Нашият свят е Целият свят. Да, в него има проблеми и гразни неща, но също така има възможности и много красота. Ние харесваме живота си!“.
Тогава се замислих, че няма поколение, което да не е преминало през своя тежък период. Нито едно! И няма поколение, което да не харесва поне малко годините, в които е било младо, силно и влюбено в живота.
Така че тази статистика никак не ме изненадва. Нещо повече, като човек, живял ПРЕДИ и ДНЕС, мога да кажа, че ДНЕС с всичките му проблеми, е несравнимо по-перспективно, по-свободно и по-добро. С едно условие – да можеш да живееш умно, смислено, да работиш и да си готов да учиш всеки ден. Защото по-добро не означава по-лесно и никой никому не е обещавал подобно нещо.
75% от младите хора, го чувстват така. Изключително перспективна и оптимистична статистика. Вярно, че тези 75% често са незабележими на фона на онези 25% шумни, мрънкащи, нежелаещи, или неспособни да създават, но претендиращи да получават. За бъдещето обаче са важни 75-те. Има ги, значи има път.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…