През погледа на главния редактор: Правото на мнение не отменя задължението за мислене

Живка Кехайова

„Правото на мнение не отменя задължението за мислене.“ – за съжаление тази фраза – кристален синтез на всички беди, не съм я измислила аз. Откраднах си я от коментар на Любомир Аламанов в неговия профил.

Ето и още две кражби от там: 

„Фактът, че си фен на някаква идея, не я прави автоматично правилна или разумна“.

„Не гласувайте за тъпи, макар и харизматични хора. Рано или късно ще направят всичко тъпо“.

Коментарът му е за случилото се вчера в САЩ – за атаката на тръмповистите на Капитолия. Преди минути буквално Байдън бе обявен за президент. Нещо повече – демократите спечелиха и Сената. Не знам дали това е добра новина за света, предвид очаквания рязък ляв завой на САЩ, а влиянието на САЩ в света дори Тръмп не успя да срине сериозно.

Бих добавила и една собствена фраза: Няма начин егоцентрик-комплексар да направи нещо добро в политиката, дори ако изповядва рационални и смислени идеи. А ако дори идеите му не са такива – жална им майка на доверилите му се.

И това се отнася за всички държави и народи по света. Даже за нас – българите.

С вчерашната дивотия Тръмп и протестърите му постигнаха само едно – за първи път САЩ се озова политически в списъка на дивите, развиващи се държави, в списъка на незрелите общества – пак цитирам един умен мъж (съпруга ми). Дори след демокрации като България, защото тук поне кръв не се е проливала… И това не е повод за радост за дивите и неразвитите, страшно е.

И това при положение, че изначално идеите на Тръмп да върне американската икономика на индустриалния капитал и да ограничи вече болезнените апетити на финансовия капитал, са добри и разумни. Не знам само дали не бяха твърде закъснели. Но методите му убиха идеите му и вчера ги погребаха – и това ще се отрази, според мен трагично на целия свят точно в момент, когато неолибералният капитализъм е рухнал, а нова форма не е намерена. Заради глупостта и егоцентризма не само на Тръмп, но и на цяла групичка световни лидери, оставеният без ограничения финансов капитал, печелещ безогледно за сметка на индустриалния, може наистина да превърне света в антиутопия поне за известно време.

Няма почтена политика с непочтени действия и методи.

Няма проблем, решен с насилие, освен съвсем краткосрочно, ако не броим Русия.

Няма перспективна, чиста игра с добри намерения, ако се използват мръсни ръце за налагането й.

Политиката по принцип е мръсна, но едно е да бъде такава заради абсолютно задължителните компромиси в нея, друго е да бъде зловеща, заради липсата на разум у изпълнителите си.