През погледа на главния редактор: За „Възхвала на глупостта“

Живка Кехайова

Еразъм Ротердамски е роден на 27 октомври през 1466 г. Виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство.

Една от най-космополитните личности в световната история, той отказва да бъде определян по националност. Смята за свой роден език латинския. Във „Възхвала на глупостта“ – сатира, в която Глупостта сама говори за себе си, е казано толкова много. Въпросът е как повече от 500 години хората не го проумяха? А отговорът е Глупостта. Затова и същността човешка не мърда напред, а си стои, според рецептата на боговете, нарочно дали на хората разум и глупост в съотношение 1/24 (както пише Еразъм:)
Ето няколко кратки извадки от произведението му:

• „Никой не може да мрази друг, ако преди това не е намразил себе си.“

„Делничният човешки живот съвсем ясно показва колко е слаб разумът срещу тия два врага – гнева и страстта. Докато разумът протестира до пресипване и проповядва нравствени правила, понеже само това му е позволено, гневът и страстта мятат примка на своя господар и с още по-голяма омраза викат срещу него, докато той отстъпи изтощен и предаде ръцете си“.

• „Какво е по-глупаво, казват те, от това да ласкаеш народа като молещ се кандидат, с подкупи да купуваш благоволението му, да се домогваш до ръкоплясканията на глупавите хора, да се радваш на приветствията им, да бъдеш разнасян като някаква статуя по време на триумф за удоволствието на тълпата и да стоиш на площада във вид на медна статуя? Прибави към всичко това присвояването на особени имена и почетни звания! Прибави също божеските почести, давани на нищо и никакви люде, и публичните обреди, с които причислявали към боговете най-престъпните тирани. Всичко това е от глупаво по-глупаво и за неговото осмиване не е достатъчен само един Демокрит. Кой може да отрече това? От този извор идват подвизите на храбрите герои, които се превъзнасят чак до небесата чрез писанията на толкова красноречиви мъже. Тази глупост създава държавите, от нея се крепят властта, управниците, религията, управлението и съдът. Човешкият живот изобщо не е нищо друго освен игра на глупостта“.

„Защо ли да не си кажа, че без моя помощ (на Глупостта) не е станало нито едно велико дело и без мое съдействие не може да има никакви забележителни изкуства. Нали войната е разсадник и извор на всички достопохвални дела? А между това има ли нещо по-глупаво, независимо от съображенията и причините, да влизаш в борба от такъв вид, при която всяка една от двете страни ще получи повече загуби, отколкото полза. За падналите на бойното поле не трябва никой да говори, както за жителите на Мегара. Питам ви обаче, когато облечените в желязо бойни редици застанат от двете страни и бойните тръби с пресипнал звук огласят околността, каква полза ще има тогава от ония мъдреци, които едвам си поемат дъх поради малкото си изстинала кръв? В случая трябват мощни и здрави мъже, които имат по възможност най-много смелост и най-малко ум…  Казват, че във войната съобразителността има най-голямо значение. Признавам, че е необходима за вожда, но военна съобразителност, а не философска. Въобще тая тъй славна работа — войната, се води от паразити, сводници, крадци, убийци, селяни, глупаци, длъжници и други от подобен измет на обществото“.