Живка Кехайова
Кой е идеалният президент е въпрос, който се задава преди всеки избор. Правят се проучвания…
През 2016 година най-физиономично е проучването сред студентите. И трябва да е така, защото тяхната представа е представата за света, в който искат да живеят. Те са поискали президентът на България да е на възраст между 40 и 50 години, семеен с поне две деца и хубаво семейство, патриот, да владее поне 2 чужди езика като английският е задължителен, да е строен, да е интелигентен и с гражданска професия – за предпочитане юрист.
Е, не го получиха. Интересно какво ще поискат сега. Вероятно същото, но ако са умни ще трябва да има още едно, при това първо задължително условие – да е комуникативен и консенсусен, т.е. да е обединител както е, между другото и по Конституция, да може да сплотява нацията за общ път, а не да води групички из храстите, без изглед към хоризонт.
Към момента такова чудо не се вижда на хоризонта.
Защо говоря за президента, а не за бъдещия парламент? Ами защото там нещата са твърде „според зависи“. Ако няма нов политически субект на Петков и Василев, ще имаме трети еднакъв с досегашните парламент с минимални разлики в броя депутати за досегашните партии, плюс възможен допълнителен дребен играч вместо друг дребен играч. Ако питате за правителство в тази ситуация – трудна работа, ако се спазват досегашните прегради, приличащи повече на ясли за зобене.
При участие на Петков и Василев не като представители на някоя от досегашите партии – а те, струва ми се, имат акъла да не го направят – „Изправи се!“ изчезват, ДБ слизат на обичайното си ниво от около 5-6%, ИТН и БСП слизат до към ДПС. Просто обичаме да гласуваме за новички и колкото по-малко знаем какво всъщност искат да правят, толкова по-добре. Правителство? Със сигурност ще има. Най-малкото тези идват след „преградите“ и няма защо сами да си ги слагат.
Да се върнем пак на президента. При пълната парламентарна деструкция, неговата фигура ще е важна. Ако поради липса на читав избор, или поради политически дебилизъм изберем пак същия, ще имаме изключителната привилегия да го видим как съвсем не знае какво да прави. При първия вариант на парламент – защото не става за визионер, обединяващ политиците за общ проект. Да не говорим, че и проект няма. При втория вариант с участие на Петков и Василев, поради пълно обезсмисляне на позицията му и крах на популярността му, защото ако няма враг, като всеки военен с психология и манталитет на такъв, няма и сериозно място.
В този контекст е много интересно кои и какви ще са кандидатите най-вече на ДБ и ГЕРБ, но и евентуалният различен от Радев на БСП, ще е интересен. Последното – БСП да излязат с друг кандидат, изглежда все по-вероятно с всеки изминал ден, особено ако Радев довърши играта срещу тях като не излезе като техен кандидат, с техния номер бюлетина, т.е. откаже да ги изтегли напред в парламетарния вот. А усилено се говори, че точно така ще стане.
ИТН можеха да останат и като сериозна политическа сила, ако бяха решили да извадят свой кандидат, но като хлапета, ударени през пръстите, когато не им одобриха премиерите и правителствата, се свиха и се съгласиха с лесното – да подкрепят без много зор досегашния президент. Това, уви, съвсем ще им изяде главата, защото Радев дори да иска, няма как да изтегли със своята кандидатура тяхната партия. И ДБ ще ги глътнат, ако извадят харизматичен кандидат, нищо, че иначе са чужди на болшинството избиратели със спицифичите си идеи.
Ето – интересното пак почва, циркът свършва на 16-ти. Любителите на „цирка“ да не се тревожат много, през декември има голяма вероятност да гледаме нови и още по-брутални номера. Единственият проблем е, че ще са животозастрашаващи за публиката, не за актьорите.
