През погледа на главния редактор: Ако нормалният свят бе принципен, нямаше да сме свидетели на нови изродщини

Живка Кехайова

Ако нормалният свят бе принципен, нямаше да сме свидетели на нови изродщини

И нека е ясно – нормален свят наричам онази част от човечеството, която има потенциал да се развива, в която  човешките права се съблюдават в преобладаващ процент от случаите и която е способна да създава блага. Очевидно не го смятам нито за панацея, нито за лишен от проблеми – напротив, проблемите му стават все повече и заразата от страна на онзи – ненормалния, поразява все повече части от обществата и в нормалния.

Причината е в безпринципността и безидейността, обхванали нормалния свят. Докато в ненормалния има и идейност, и принципност, насочени обаче към обезчовечаване на човечеството  и пълното му деструктивиране.

За да не звучи уж отвлечено и философски, ще конкретизирам – ако на Украйна веднага и в нужните количества бе дадено нужното оръжие и ресурси, за да пречупи гръбнака на един диктатор, заедно с пълен икономически бокаж на агресора, вероятно нямаше да сме свидетели на изпълзяването на други диктатори и нечовеци от ямата, служещи си с оръжия като Хамас, Хизбула, Северна Кореия, ислямски радикализъм, неомарксизъм и всякакви други извращения. Нещо повече, ако нормалният свят бе изпердашил заслужено Путин още в Грузия, нямаше да я има трагедията на Украйна и т.н.

Хънтингтън сгреши – битката на цивилизациите не е между условно разделените на мюсюлмански и християнски (защото религията не е повод за сблъсък при нормалните), а на тоталитаризма срещу свободата (както казва Арестович), т.е. между злото и доброто, между безчовечното и човешкото, между мракобесното разрушение и съзиданието.

Наясно съм, че нормалният свят дори при тези изпитания, едва ли ще стане скоро принципен, идеен и истински морален, но ако пропилее шанса сега – веднага да стопира наноджуджето, Иран и ислямските фундаменталисти от всякакъв род (въобще фундаменталистите от всякакъв род, за да прибере лапички и Китай) и да си даде нужното време за намиране на цел, път, идеи за човешко развитие, наистина ще станем свидетели в този век на ужасяваща реалност. И дори нормалният свят да спечели накрая, той вече ще е загубил много – защото нито вчера, нито днес, си е свършил работата, за да има човечеството читаво утре.

Ще е предал децата си до едно, както вече предаде и предава с безхаберието си, печалбарството си, пасивността си, политическия си страх , толкова много от тях.