През погледа на главния редактор: Аналитичен виц вместо анализ

Живка Кехайова

Аналитичен виц вместо анализ ще ви предложа днес. Вицът е стар и абсолютно политически

И преди съм се позовавала на него, но днес е още по-актуален заради разговорите, на които Нинова покани в Народното събрание лидерите и то, както предполагах, да си говорят за след другите избори – просто това беше най-логично.

Някога, в Османската империя, млади велможи се обърнали към султана с петиция, в която пишело, че вече е време те да управляват. Писнало им е от старовремските маниери на досегашните велможи, от продажността и лакомията им…

Поканил султанът младите, заедно със старите на вечеря. На вечерята били сложени направо казани, а на всеки била дадена лъжица, но не каква да е, а с дълга дръжка поне 2 метра. Отделили се младите – нали мразят старите и се сбутали край един казан. Започнали да ръчкат с лъжиците в него, но при опита да си пъхнат храна в устата с неудобните лъжици, почти всичко изтичало навън. Изпоцапали се здраво, а и се удряли неволно с дългите дръжки. Най-напред било неволно, после раздразнено, а накрая някои се сбили.

В това време старите велможи се наредили около казаните, огледали лъжиците и взели да се хранят. Всеки гребвал и подавал храна на отсрещния, вместо да върти дългата дръжка към себе си. Всички били сити и доволни.

Отишъл султанът и креснал на младите да спрат с глупостите: „Не сте готови още да управлявате! Вие дори не можете себе си да нахраните, а империя искате да стопанисвате – ще я разсипете и попилеете като храната тук, а и еднин-друг ще се избиете. Ще чакате и ще чакаме да поумнеете“ – отсъдил той.

А можеха младите да се наредят сред старите и да видят това-онова. В политиката умението и умеенето е важно, а и далеч не всичко старо е зло, а всичко ново – добро.