През погледа на главния редактор: Би трябвало, ама…

Живка Кехайова

Винаги, когато един израз завършва с „но“, или простонародното „ама“…, всичкото утвърждаване отива по дяволите.

Имам предвид броят на кандидатите за депутати, съотнесен с местата. Към момента за 11-те депутатски места в 27-ми многомандатен старозагорски избирателен район, се борят по над 30 (от регистрираните до момента листи) кандидати за 1 място. Виж ТУК

А броят им още ще се увеличава. Теоретично това би трябвало да означава сериозна конкурентна борба и съответно голям избор, но…

На практика нито едното е вярно, нито другото. 

Вие колко от кандидатите до момента познавате и какъв процент от тях с доверие и добро? Ще гласувате ли с преференции?

Не повече от 2-3% от регистрираните за парламентарните избори партии изобщо имат някаква програма. Поне погледнете само тези, които имат такава и подберете отговарящата на интересите ви.

Няма ли дори сериозна програма една партия, значи не се е постарала да направи поне едно нещо, с което да уважи избирателите. Няма да го направи и след това, ако „хване“ достатъчно балъци да гласуват за нея.

И най-важното – лозунгите не са програма. Те са само капан за най-глупавите.