През погледа на главния редактор: България – 35-та по икономическа свобода. Какво да гледаме в програмите

Живка Кехайова

България се придвижва с една позиция напред в класацията за икономическа свобода на Фондация Heritage за 2021 г. – от 36-то място през 2020 г. до 35-то в тазгодишния индекс, в който са включени над 180 държави.

Оценката на страната ни е 70,4 точки от 100 възможни главно поради подобрението на оценката за данъчната тежест, като така оставаме в групата на предимно свободните страни. За региона на Европа България е на 20-то място по икономическа свобода, а за Балканите е лидер. Изследването подчертава, че индивидуалният данък и корпоративният данък са на ниво от 10%. Общата данъчна тежест се равнява на 20,2% от общия вътрешен доход. През последните три години държавните разходи възлизат на 34,3% от общата продукция (БВП), а бюджетният дефицит е средно 0,01% от БВП. Публичният дълг се равнява на 20,4 процента от БВП.

Защо го пиша? Защото вероятно малцина ще обърнат внимание на това, кои са показателите, по които печелим и стъпка по стъпка се придвижваме напред, а те са най-важните, когато оценяваме предизборните програми на различните политически субекти в икономическата им част. Считам, че тъкмо икономическата част на програмите са максимално важни за качеството на живот на всеки българин. Та ето предимствата ни: най-висока оценка страната ни получава по показателя фискално здраве – 99,2 точки. Следва данъчно бреме с 93,9 точки, парична свобода – 85,2 точки, свобода на търговия – 84 точки, и инвестиционна свобода – 70 точки. Най-висока оценка страната ни получава по показателя фискално здраве – 99,2 точки.

Какво означава това? Означава, че всяка програма, включваща увеличаване на данъчната тежест, включително на едни групи спрямо други групи, ще намали нивото на икономическа свобода, а следствието ще е по-малко инвестиции, по-малко работни места, по-малък избор и по-ниска степен на икономическо развитие. С други думи, тези, които предлагат да обложат с по-големи данъци богатите, мислят за повечето разпределяеми от хазната пари, а не за бедните, защото именно бедните и не квалифицираните ще понесат удара от липса на работни места и читави заплати.

Паричната свобода означава, че паричните потоци не са доминирани от държавната власт, т.е. не се печатат пари.  А това е така, защото нивото ни на публичен дълг е ниско – едва 1/5 от БВП и не се налага, вероятно. Бюджетният ни дефицит е един от най-ниските в Европа – 0,01% от БВП, но вероятно това няма да остане така. Въпросът е да не мръдне много.  Важното е да се знае, че всяка политическа програма, предлагаща яко и безконтролно харчене, ще ни излезе скъпо и то много бързо, като ще се стовари пак най-тежко върху най-уязвимите. Това е принципът – каквото и  да се скапе в икономиката, го отнасят най-бедните. Да, те ще загубят относително по-малко от богатите, но докато вторите разполагат с ресурс да посрещнат срива, първите нямат ресурс да вържат месеца.

И в никакъв, ама в никакъв случай не бива да гледаме благосклонно програми, предвиждащи по-свободно боравене с фиска (рамката на бюджета и съответствието й на правилата, въведени от ЕС след финансовата криза през 2008-2009 г.).

Нека видим и кои са най-ниските оценки на България по точките на икономическа свобода. Логично, това са – ефективност на съдебната система – 43,6 точки, и правителствен интегритет – 46,8 точки. Правителствен интегритет означава прозрачност на правителствените програми и прозрачност в работата на администрацията.

Следователно програми, които предлагат реални стъпки в подобряването на тези показатели трябва да се приветстват. Друг е въпросът какъв процент от избирателите може да направи разлика между реални стъпки и инструменти, и приятно звучащи фрази, лозунги и др. лакардии.