През погледа на главния редактор: Всеки е бил дете и в някаква степен остава детето, което е бил.

Живка Кехайова

Днес е празникът на детето. Следователно на всички ни. Всеки е бил дете и в някаква степен остава детето, което е бил.

Като се замисля, движещите принципи на живота ми, същностните за мен неща, са онези, които съм приела за важни още в много ранното си детство. Не напразно според съвременната психология, човекът фундаментално се оформя до 3-годишната си възраст, а до към 6-7 надстроява същността, която ще има цял живот. След това просто усвоява механизми и инструменти на адаптация.

Четох ясните и много точно дефинирани съвети на Масару Ибука, която създава Асоциацията за ранно развитие и написва една книга за необятния потенциал на невръстното дете – „Всичко се решава преди детската градина“. Бях смаяна от това, че тези знания са предавани поколения наред в добрите български родове, в които знанието как да развиваш всяко дете, според заложеното в него, как да изграждаш връзка и как да създаваш личност, е пазено и съхранявано. Страхувам се, че днес много от това знание е забравено, или откъслечно, заради различния ни начин на живот. В общи линии принципите са няколко – детето трябва да бъде обградено с любов и да знае, да е сигурно, че това е така. Детето не бива да се възпитава според ценностите на съвремието, а според изконните цености на човечността. Ако усвои второто, то само ще се адаптира към първото. Иначе, в един все по-бързо променящ се свят, ако вменим на детето като ценност днешната представа, след 20 години тя ще му бъде безполезна и има опасност то самото да се окаже безполезен, т.е. – озлобен човек. Ако обаче сме му помогнали да формира достойнство, себеуважение и уважение, хуманност, интелект и емоционална интелигентност – какъвто и да бъде неговият свят, то ще е ценен негов гражданин.

Детето трябва да знае какво е щастие и хармония. Трябва да ги е виждало и почувствало и това е задача на близките – и на родителите, и на всички близо до детето. Ако е получило този шанс, каквито и грешки да направи, в каквито и ситуации да се окаже, ще знае със сигурност, че ги има и ще се стреми да ги създаде, т.е. грешките му(а те са задължителни) няма да бъдат фатални, а ще са поправими уроци.

И най-важното: родителят задължително трябва да се учи от детето си. Само учейки се него, възрастният може да разбере действителния начин на мислене, реалните нужди и спецификата на личността на детето и само така ще бъде приет като авторитет. Ако само се опитва да наложи авторитет, гледайки на детето не като на равностоен партньор, а като на подчинен, никак няма да му хареса откатът по-късно.

Колко простичко изглежда, нали? И изисква само едно – посвещение на задачата да бъдеш партньор на един нов човек:)

Честит празник! Красив празник! И по-красив да е с всяко следващо поколение!

Да не забравяме: „Децата са битка от различен вид… Битка без флагове или бойни рогове, но не по-малко яростна и важна.” – Джордж Р. Р. Мартин.