През погледа на главния редактор: Във времето на смъртта на империите

Живка Кехайова

Във времето на смъртта на империите

Живеем в него. Смъртта на империите не настъпва изведнъж, а постепенно – в началото дори незабележимо, ако не броим „странното“ изчерпване на идеите, създали тези империи, на механизмите и оръжията – най-вече икономическите, превърнали ги в хегемони заради някаква необходимост на развитието на човечеството.

Всъщност, последното им оръжие – глобалният капитал, овладяването на което по замисъл би трябвало да превърне една от тях в планетарен хегемон, се оказа по-силно от всички тях и носи смъртта им. Защото не само по-малките национални държави са препятствие пред разгръщането на глобалния капитал в пълния му мащаб, а и няколкото оцелели и изобретили го империи, пречат на новото мащабиране на света.

И точно както за всеки от нас е важно, ако среща трудност да открие защо е роден на този свят, да се запита: „Като какъв човек искам да умра?“, така ще наблюдаваме различна смърт на империите, според същността им. Едната я виждаме – дива, средновековна, обладана от същността си на примат, изпуснат в цивилизацията. Другата – вглъбена единствено в себе си, самоубедила се, че нейните собствени интереси са най-важния световен проблем, сама се унищожава, губейки авторитет с всеки ден, неадекватна да проумее, че има по-висши стойности и ценности от онези, които от натрапване сама е изродила. Третата започва да се затваря, както е оцелявала исторически, залагайки само на икономически лостове, защото поне съзнава, че така и не успя да овладее новото оръжие –  не й стигна времето. Четвъртата започна да умира преди да се е създала дори като империя…

Периодите, в които умират империи са едни от най-жестоките и опасни в човешката история, защото са знак за грандиозна промяна и преструктуриране на цивилизацията, защото се отприщват дотогава удържани в някаква рамка дивашки орди.

Според мен е неизбежно да умрат всички земни империи като такива, но е много важно в каква поредност ще умрат, защото тя – поредността ще определи колко и какви бесове ще бъдат отприщени преди инстинктът на цивилизацията да се задейства, или да не се задейства и тя да изчезне.

Време е човечеството да си зададе нови цели и задачи, разполагайки с AI, с нови икономически механизми – например да реализира нуждата си от адреналин в космоса, а нуждата си от социални експерименти – със създаване на нови общества, извън планетата-майка. Или върху нея, но на базата на други концепции за по-смислено съществуване.

Защото наистина е абсурдно идиотско и примитивно в 21 век човеци, способни да творят и създават, да се избиват взаимно по повод мислено начертани върху Земята линии, при положение, че от тези линии вече не зависи нито добруването им, нито оцеляването им в битово отношение (както в миналото) – ресурсите днес нито могат да се придобиват частично, нито могат да се употребяват независимо от онези зад другите мислени линии. Глобалният капитал няма да се върне в нечие царско ковчеже. Ще продължи да формира общ свят без да му пука от цената. Въпросът е на нас и онези, които се зоват лидери, да започне да им пука за цената, особено във валута – човешки животи.