Живка Кехайова
Тук-там някой анализатор се опитва на постави на дневен ред възможните сценарии пред властта, но обикновено никой нито го слуша, нито го лайква, да го сподели пък – абсурд:)
Но аз съм си инат и ще се опитам по пътя на логиката да очертая няколко възможности. Правя го, защото за нормалния прагматичен живот на всеки от нас сценариите пред властта, поне до следващите избори, са най-важни. Сега малцина се замислят за това, но скоро ще се наложи.
Сценарий 1: Правителството си използва, издействаните чрез онези 127 гласа 2 месеца и си работи, независимо има ли живеещи на палатки хора, извън курортите, или не. Дотогава нищо в досегашния дневен ред не се променя.
След 2 месеца:
а) Успява да намери 160 подписа за свикване на Велико народно събрание. До организирането на избори за такова – нищо не се променя като схема на действие, а при настъпването на очакваната есенно-зимна криза правителството продължава да трупа негативи, но прилага оповестените вече антикризисни буфери – знаем как: един ден едни, друг ден – други, зависи кой сектор ще вика по-високо. Обикновено никой не е удовлетворен, но пък всички са успели да се докопат до нещичко. И понеже сроковете за Велико народно са удължени, успява да дочака първите траншове евро за коронавируса. Справя се с основните проблеми и съответно изборните резултати, ако и да не са кой знае какви, остава първа политическа сила.
б) Не успява да намери 160 подписа. Тук следват два сценария:
– Остава на власт до организиране на редовните избори през март, поема удара на кризата и негативите – за нормалните хора промяна няма.
– Решава да спре да трупа негативи и договаря експертно правителство. То, ако не е от в момента работещи с фондовете и в министерствата хора, ще оплете конците. Всички ние ще усетим как точно изглежда кризата без буфери. Ако експертите са същите, които и сега си работят – промяна няма да има, но се съмнявам, защото всяка от парламентарните партии ще се опита да натика свой експерт в експертното правителство и той със сигурност и хабер няма да има (колкото и да учен и квалифициран) как да се справи със предстоящата ситуация – накъде и как се движат паричните потоци и т.н.
Другият вариант е – Борисов хвърля оставка. Президентът назначава служебно правителство и потъваме яко до уши в кризата – нали не си мислите, че на въпросното правителство ще са му оставени лостове за действие. Пък и работата му е само да подготви избори и то докато хора в студа и при предричана инфлация остават без работа и без временни, измислени, или подарени помощи, както се случи напролет. Както и пропрезидентски да работи въпросното служебно правителство, на организираните от него избори ГЕРБ ще е не само първа политическа сила, но и по-първа от сега като единствената партия, знаеща къде точно са притулени спасителните пояси за цели гилдии. Защото всички работещи в реалния сектор знаят, че по време на служебно правителство бизнесът на практика спира всякакви проекти, институциите на практика не работят, инвестиции няма и… все такива „благини“. А причината е, че няма предвидимост, а без такава, действието е невъзможно.
Сценарий 2: По някакъв приемлив повод, или натиснат отвън, Борисов веднага решава да се оттегли от властта. С патриотите, Марешки и ДПС, плюс независими – договаря експертно правителство. Малко вероятно, защото това означава да признае, че приема сценария на ДПС. Възможен, но краен вариант.
Сценарий 3: По някакъв приемлив повод, или натиснат отвън, Борисов хвърля оставка и оставя Румен Радев да се наслади изцяло на изпълнителната власт чрез свое служебно правителство. Виж по-горе за какво иде реч, но в още по-лош вариант, защото няма да са заложени и елементарни мерки поне за началото на кризата, както би било, ако ГЕРБ стои още 2 месеца. А и само си представете как работят в синхрон агентите на Радев, хора от „Демократична България“ – с десни, леви и крайнолеви членове и без друго, плюс хората на БСП, Манолова и кой ли не още от насипните партийки и организациики. Системата със сигурност ще почне да убива, а Радев си осигурява линча, не просто загубата на друг мандат.
Сценарий 4: Радев и Борисов осъзнават реалността, спират внезапно да си мерят и аз не знам какво и призовават за единство пред лицето на идещия икономически, а възможно и здравословен удар. Избори – редовни: не знам Радев какво против има такива, нали ГЕРБ му организираха тези, които той спечели?! „Демократична България“, Слави, Манолова и сие са изправени пред задачата да се явят на демократични избори и да ги … по-скоро загубят, както винаги досега, но може би с влизане в парламента все пак – за Слави и „Демократична България„. За Трифонов би било добре – за ДБ си е политическа смърт, защото или ще трябва да направят компровиса да работят с ГЕРБ (и ще се разпаднат на съставните си части), или с БСП (и ще се погребат завинаги). Кофти и за триото, защото финансирането на техния театър от чужбина ще спре и ще се пренасочи към по-брутални непублични субекти. Може би тази ориентация ще помогне на голяма част от искащите оставка веднага да разберат защо трябва да я искат веднага, а не да искат да се организират и да се опитат да участват достойно на редовни избори само след 5 месеца, един от които е официална кампания.
Откъдето и да се погледнат нещата Президентът няма полезен ход. Каквито и да са изборите, при налична кризи, или кризи, авторитетът му е сринат. По-лошо – дори веднага да стане на неговата, той пак губи даже повече, защото няма никаква популярност и подкрепа в цивилизования свят, а цялата му вътрешнополитическа дейност се изразява в плюене на сегашното правителство. Какво ще работи президентът, ако правителството падне?
Борисов пък вече е загубил шанса да оглави ново правителство, но ако съм на него, не би ми и хрумнало такова нещо. Едва ли губи обаче всички лостове на влияние – ще трябва да минат години, за да бъде постепенно изтласкан от тях, а те да бъдат преместени в друга „къщичка“. При това популярността му с времето ще нараства и ще ласкае егото му, предвид затирилите се сегашни към властта, ако я докопат де.
ГЕРБ само би спечелил от бързи нови избори, а още повече от редовни, но само и единствено при положение, че се справи добре със ситуацията, което пък значи, че за нормалните хора това е най-добрият сценарий.
Във всички сценарии пък не губи толкова, колкото биха искали хората от протестите, защото неорганизирани, каквито са, те във властта не могат да влязат. Могат да пратят само срещуположните мутри. Затова и пиша от самото начало – умните, дистанцирайте се от престъпниците и създайте структура, способна да влезе във властта на избори!
Най-пък ще спечели ГЕРБ от съставяне на правителство на малцинството на БСП – всички знаем как са завършвали всички опити до един досега, а представете какво чудо ще е такова управление с Корнелия Нинова за министър-председател.
И какво? Кой губи от глупостите? Тези, които обичайно губят – работещите и създаващите хора. Лумпените няма какво, а политиците и мутрите няма да усетят едни такива финансови загуби, защото са дебело подплатени.
Ей за това говоря за демократични механизми, колкото и несъвършени да са, защото липсата на механизми удря точно по живота на младите, умните и работещите. За само красивите не ми пука – те ще му намерят цаката.
