През погледа на главния редактор: В състезание ли са Атанас Атанасов и Корнелия Нинова кой пръв ще си закрие партията?

Живка Кехайова

В състезание ли са Атанас Атанасов и Корнелия Нинова кой пръв ще си закрие партията?

За корнелия Нинова и изключително положителните й опити да ликвидира окончателно БСП, без значение дали го прави целенасочено, съм писала не веднъж.

В събота седнах да гледам „Панорама“ с участието на ген. Атанас Атанасов. Не че някога ми е бил симпатичен като политик, но се опитвах да не му обръщам мого-много внимание, а и честно казано в българската политика от десетилетия той няма особено значение. Но в събота вечер нямаше мърдане – трябваше да издържа някак абсурдното му поведение – блуждаещия някъде отсъстващ поглед и излъчваната безбрежна злоба даже без адресат. Та тогава се запитах кой всъщност го избира за лидер на ДСВ?

А пиша, защото много години гласувах да ДСБ. До момента, в който имаше поне малка индикация за някаква дясност и някаква минимална наследственост, останала от Иван Костов. После се принудих да спра веднага след обединението с лявата партия на Христо Иванов и още по-левите зелени. Да, осъзнах, че дясното там е свършено даже преди прегръдката с много, ама много лявата ПП и с БСП, която е просто остатък от миналото, но се опитва да мине за лява, нищо, че знаем кой с какви авоари от предвождащите я, членуват в клуба на милионерите с наследено от соца богатство.

В последно време се оказа, че не само аз, дето гледам процесите отстрани и просто съм дясна по убеждения, а и мнозина, посветили години от живота си на ДСБ, вече не издържат изкривяването.

Не познавам лично Цецка Бачкова и Жени Шиер, които напуснаха ДСБ тези дни, нито изключената Елена Спасова, нито път останалите, които се чува, че ще напускат, или ще ги изключват от и без това мъничкото политическо формирование. За мен най-важният сигнал беше още през февруари, когато броени дни след Националното събрание на ДСБ, на което Атанас Атанасов беше преизбран за лидер на партията, от младежката й организация обявиха, че се саморазпускат. Решението е дълго обмисляно, твърдяха от Националния младежки клуб на ДСБ в прощалното си послание, публикувано във Фейсбук. И уверяваха, че ще продължат да подкрепят партията, но без да участват в нейния апарат, който смятат за „компрометиран, амортизиран и вреден“.

И ако си мисля, че знам какви зависимости държат Нинова начело на БСП (макар, че знае ли се знам ли?), то наистина, ама наистина ми е съвсем неясно по какви причини Атанасов е лидер на ДСБ – заради харизмата си ли? Заради политическия си усет ли? Заради способността си да комуникира и привлича млади кадри и широк електорат ли?

Въпросът сега е след като в лицето на ПП се появи нова левица в България, дали от изстиващия труп на ДСБ ще се появи най-сетне нова десница – ама истинска, или пък ДСБ като феникс ще се прероди в истинска десница, отървайки се от собствените си „Корнелии“. Десница от хора с ясни десни икономически възгледи, с ясни послания към бизнеса и работещите-успяващи. С ясна визия за развитие поне за 10 години напред.

Явно се подготвя някаква дясна инициатива – „Десен форум“ ли ще е, друго ли ще е – какво точно ще видим. Дясното определено е по-важно от която и да е партия.

Без десница, България няма бъдеще. Без левица – също, но левицата трябва винаги да харчи след натрупаното от десницата – друг начин има, но го играхме три пъти през социализма, после 1989 г., после при Луканов, после при Виденов, при Орешарски… Ще го играем и при ПП, ако преди тях няма поне донякъде дясно управление, а най-добре – наистина дясно.