През погледа на главния редактор: В Украйна се воюва с оръжие, а в България – с подлост

Живка Кехайова

Никой не може да „замеси“ България във войната, защото България е част от войната от преди Русия да нахлуе в Украйна. Разликата е само една – в Украйна се воюва с оръжие, а в България – с подлост.

За войната в Украйна воюващите използват икономическия и обществения си ресурс. За войната в България – глупостта, невежеството и непочтеността.

И ако  за войната в Украйна има добри новини – очакваните системи патриот и нови оръжия за бойците на Украйна, паниката пред банкомати и банки в Русия заради това, че Руската централна банка започва да прибира спестяванията на гражданите и да им издава военновремени бонове – т.е. Русия не разполага с адекватни средства да води война – колкото и пропагандата да плямпа как санкците не ги докосвали, то за войната в България нищо добро не се чува.

Ресурсът от глупост, невежество и непочтност у нас е твърде сериозен. Пролича по реакциите и за Христо Грозев. Волгин (във фейсбук профила си) обяснява, че Грозев не бил журналист, камо ли рзследващ и било срамно гилдията да го нарича така. Всъщност, гилдията в болшинството си я е срам (аз особено много се срамувам), че такъв като Волгин се води журналист, че и му се дава думата по национална медия. Разни „чуковци“ и други подобни същества също изпълзяха веднага да плювнат, дано ги забележат покрай Грозев. И никаква „друга гледна точка“ не оправдава присъствието им в медиите, защото казусът е ясен – държава, спонсор на тероризма, държава – агресор срещу съседи, иска задържане на български гражданин. Посланикът на такава държава у нас, след явяването във Външно министерство, трябва скоропостижно да се отправи към държавата-терорист и толкова. Службите ни, вместо да чакат два дни преди да потърсят Грозев, на секундата трябваше да са му предоставили сигурност – всъщност, службите ни са го потърсили, след като партньорски служби вече бяха декларирали, че му предоставят такава.

Няма да пиша повече – ясна е тезата ми. Истината трябва да се търси в спор между различни гледни точки, но в рамките на морала и почтеността. Не може истината да се търси в сблъсъка на морала и почтеността с откровената идиотщина, злонамереност и глупост. Второто не е различна гледна точка, а вредно толериране на престъпна липса на морал.