През погледа на главния редактор: Година – кантар за качествата на обществата и цялото човечество

Живка Кехайова

Година – кантар за качествата на обществата и цялото човечество

Ако 2023 година прекрасно илюстрира до каква степен светът се е разделил някъде по пътя и всяка негова част блъска махалото на макс в противоположна посока от махалото на другата половина, то 2024 ще покаже дали при връщането им, светът ще има силите да успокои и двата топуза около точка на равновесие в средата. Ако се окаже, че няма тези сили, топузите ще премажат и двете групи, при това ще са премазани не от чуждото махало,  а от засиленото от самите тях.

Въпреки множеството черни прогнози, индикацията от края на миналата година е, че този проблем започва да се осъзнава. Светът започва да се оглежда, макар и без да го демонстрира много-много, за нужните нови лидери, способни да опазят Земята от изтърваните безконтролно крайности, които ще я разкъсат.

Разбира се, до точката на равновесие, ако светът тръгне по умния вариант, остават не една, а доста години. Въпросът е само елитът да не закъснее, а още сега да започне постепенно да намалява скоростта, съответно ударната вълна на всеки от топузите. Няма да е лесно.

Кои биха били, според мен, симптомите на поумняване и правилно действие?

Не по ред и не по значение, но аз ще следя за тези позитивни сигнали:

– Конфликтът Израел-Хмаз, не се превръща в конфликт на Арабския свят със Западната цивилизация.

– Русия остава наистина само със Северна Корея във войната с Украйна. САЩ и Западът стабилно подкрепят Украйна, а Китай озаптява постепенно Путин и го поставя в изолация.

– Поне негласно споразумение между САЩ и Китай за избягване на челен сблъсък в тунела на политическата глупост.

– Тръмп не става президент на САЩ, а и Байдън, или последният се оттегля на заслужена почивка малко след изборите.

– Националистите почват да губят популярност навсякъде като следствие от намаляващите субсидии от Русия.

– Арабският свят поетаопно проумява, че сътрудничеството с развитите страни е по-печелившо от противопоставянето в съюз с неразвити и недостатъчно платежоспособни държави.

– БРИКС се обезсмисля като като платформа за помпане на самочувствие за политическа значимост и потегля след „валутата“ си.

– Западът прави плавен завой към нормалността, избягвайки неизбежната и неизбежно драматична ляволиберална, неомарксистка катастрофа и т.н.

– И най-важният показател в световен мащаб – ще бъдем ли в състояние като човечество да изведем напред адекватно и силно лидерство, поне в сравнение със слабото и неадекватно такова на 2023-та.

Каква би била добрата за България 2024 година?

– С продължаване на работата на правителството с премиер Мария Габриел и успешно постигане на сухопътния Шенген след водния и въздушния. Политика на насърчаване на инвестициите – особено външните, приемане на еврото – т.е. пълно европейско включване. С други думи – предвидими, стабилни и работещи обществени, икономически и политически системи (макар и не идеално, то поне не в срив и анархия като през предишните 3 години).

– Абсолютен акцент върху образованието и качеството на пазара на труда – единствен аргумент за реално повишаване на доходите. Образование, което да включва и възпитение в посока поемане на лична отговорност и общочовешки ценности (ако са ценности, те не могат да са източни, западни, нечии…).

– Истинска реформа в здравеопазването.

– Нов тип лидери и лидерство във всички политически структури и отпадане на онези, които са неспособни за такова.

Оптимист съм за стойността на цивилизацията, макар и не за темпото на реализация на тази стойност.