През погледа на главния редактор: Големите умове обсъждат идеи, малките – хората

Живка Кехайова

Елинор Рузвелт казва, че големите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, а малките умове – хората. И тази мисъл, заедно с определението, че омразата е една от характеристиките на ретроградни и неизобретателни личности, са всъщност границите отделящи цивилизоваността от нецивилизоваността, стойностните личности от индивидите без стойност.

Не е ли време да се замисли всеки един:

– АЗ вслушвам ли се в идеите на другия, търся ли позитивното и прагматичното в тях, или ги отхвърлям само защото се различават от моите в момента? Допускам ли поне за миг, че мога да не съм прав, или пък, че мога да науча нещо ново, да погледна света под друг ъгъл, да потърся сходството, а не разликата, да помъдрея?

– АЗ когато не успявам, когато се провалям, анализирам ли грешките, които съм допуснал, или мразя онези, които са успели и които не са се провалили? А също и онези, които не са се почувствали длъжни да ми помогнат? Трябва ли да ги мразя, или е по-добре да потърся път към тях?

– Аз, когато искам промяна, предлагам ли конкретни механизми, инструменти и идеи, за които поемам пълна отговорност, ако успея да убедя останалите, или оставам на идиотското: „Искам! Искам! Дайте ми го! Вие сте длъжни да ми го дадете, защото го искам“ – и това е най-силният Ви аргумент?

– Аз, когато срещна злонамереност по отношение на себе си, с омраза и злоба ли отвръщам, или се опитвам поне да разбера защо? С какво съм провокирал другия? Мога ли да му помогна да реши проблема си? (Все пак още в древните Шумер и Акадия са знаели, че най-големият успех не е да победиш врага, а да направиш врага си свой приятел – виж „Плачът на Гилгамеш).

Защо ние сме го забравили?

Аз знам защо – защото е по-лесно да побеждаваш врагове, или да умираш, отколкото да работиш за това да станат твои приятели. Защото е по-лесно да мразиш, отколкото да разбираш. Защото е по-ангажиращо да помагаш, отколкото да искаш да ти помагат. Защото е по-трудно да работиш за успеха си, отколкото да обвиняваш други и друго за неуспехите си. Защото е лесно да намериш оправдание за себе си, но е много трудно да имаш силата да търсиш оправдание на другите.

И вероятно точно затова, заради търсенето на леснинката, заради желанието да консумираме тук, сега и веднага, стигнахме до там деленето на „отбори“ да заличава нации, а нас да заличава като личности.