През погледа на главния редактор: Голямата тема на последните 2 седмици е кой е виновен за Радев

Живка Кехайова

Голямата тема на последните 2 седмици е кой е виновен за Радев. За мен това е тема от първия му президентски ден, най-малкото защото не можех да си представя дотогава, че може да се появи нещо по-лошо от царя за политическата система у нас.

Виновни за появата на властови фигури като Румен Радев са безпринципните политически сметчици. И не – не е БСП, колкото и да смятам, че тази партия трябва да изчезне в този си вид, защото за тях кандидатурата му си беше принципна сметка. Удовлетворяваше ги изцяло тогава – някой не директно окалян от присъствие при тях, при това одобрен и лансиран от геополитическия БеСеП-арски идеал – путинова Русия. Та те си бяха принципни като за тях си.

Безпринципната сметка тогава я направиха ГЕРБ. Решиха явно да покажат, че не са дотам недемократични и владеещи всички лостове на властта, както взеха да им пилят от Запад и преотстъпиха съвсем умишлено най-слабата, според тях власт, на опозицията.

После платиха за тази безпринципност.

Когато протестърите тръгнаха след юмрука му – вдигнат да защити не други, а обвинени в шпионаж за Русия негови съветници и протежета, се скъсах да обяснявам, че това е безпринципно, неморално и няма как да свършиш нещо добро, предвождан от Радев и под неговата сянка – коментарите ми си стоят и всеки може да ги прочете. Може да прочете и коментарите под тях на баш- и на пишман- демократи, които неистово плюеха, че така разправям, щото съм била герберистка. Предупредих ги все пак, че ще платят цената, а когато искаш нещо на всяка цена, независимо колко добро ти се вижда към даден момент, плащаш още по-жестоко и повече.

Днес ги гледам по групите ПП и ДБ как си търсят оправдание, че не можели да гласуват за Герджиков, защото зад него стояли ГЕРБ и какво щяло да стане, ако той бъдел избран. Не мисля, че щеше да е трагедия – научният му и човешки профил е такъв, че не би му хрумнало да извърти номерата на Радев, а и най-малкото – със сигурност е евроатлантантик. И България днес нямаше да изглежда пред цивилизования свят така, както изглежда – първобитна, несигурна, унизена.

Извинявайте, ама демократ – ляв, или по-десен, да гласува за някой казал: „Крим е руски, какъв да е!“ – или не е никакъв демократ, или е безпринципен политически сметкаджия. Всъщност има и трета категория – на непремислилите и тръгнали ей, така – след симпатични приятели от първите две категории.

И сега е време за плащане. Струва ми се, че мнозинството продължават да не оценяват колко сериозно ще е то.

Крайно време е българските политически субекти да изработят стриктни принципи и да ги спазват – тези принципи да са ясни за обществото и на тази база да се прави избор. Така ще бъдат почтени и честни поне в някакви рамки, следователно и предвидими като основни политики. Само тогава ще има смисъл от съществуването им и от каквито и да е избори изобщо. Защото 2 октомври приближава – гласувайки за един, или друг – вие знаете ли за какво всъщност гласувате – за чии интереси, за какви политики, за каква перспектива? Ама наистина да знаете, не да се надявате!

Убедена съм, че не знаете. Аз също, нищо, че повече от 30 години наблюдавам политическите игри, играчи и схеми. Защото лошите принципи са зло, но безпринципността е зло, умножено по плюс безкрайност, с вариации и вероятности, които и наследниците на Айнщайн не могат да пресметнат. Ако изобщо има гражданско общество, а не групи по интереси (никак не съм сигурна в първото), то трябва да изиска точно това – ясни принципи.

Политическият компромис няма нищо общо с безпринципността. Тези, които мислят така, нямат място в политиката – ето една добра отправна точка за ориентация.