През погледа на главния редактор: Грузинците имат предимство пред нас, въпреки ужаса и репресиите

Живка Кехайова

Грузинците имат предимство пред нас, въпреки ужаса и репресиите

Първо, очевидно са народ с достойнство и народ, който е способен да оцени правилно накъде е добрият му път, въпреки риска, въпреки агресивния си, огромен и нецивилизован съсед и е готов да се бори за този път.

Второ, поне в една от институциите му има правилен и умно избран представител – президентът им, а в парламента, въпреки фалшификациите и натиска, все пак са избрани достатъчно голям брой читави и с акъла си хора – това веднъж прави неконституционно, т.е. незаконно съществуването на парламента без тяхно участие. Втори път – никой от читаво избраните не се пречупи и никого не успяха да купят проруските предатели на Грузия. Трето, лидерите и на четирите партии са навън, под водните оръдия и побоите, заедно с протестиращите хора – т.е. лидери са. Четвърто – в Грузия на улицата и под ударите, са младите хора на Грузия, а това означава бъдеще. Пето – кордон от духовници, стоеше преди два дни между онези с палките и младите хора – можете ли да си представите това да се случи у нас?

В същото време в българския парламент наблюдаваме толкова ужасяваща глупост, политическо безсилие и идиотизъм, че не може човек да не се замисли за нивото на народеца, пратил всичките тези там. За президента и президентството даже няма да подхващам, направо не си струва.

Сами крадем и окрадохме пътя си, бъдещето си, с неспособността да бъдем зрели индивиди (за зряло общество да не говорим), с пълната неспособност на мнозинството българи да поемат отговорност за живота си (поне собствения), с безхаберието на политически идиоти с промити от пропаганда мозъци, без значение откъде идва (пропаганда ли е – тя е вредна, независимо източна, западна, северна, или южна). С пълната си неспособност да се борим за нещо полезно и смислено, а не за тъпи кукли на разни кукловоди – мутри (с бели якички, или боксови ръкавици – все тая).

Единственият ни късмет е, че сме на място с достатъчно важно геополитическо значение, че да ни приемат навреме във важни структури като ЕС и НАТО, дай Боже и в Шенген, въпреки глупостта, дребничкия, мръсен егоизъм и безхаберието относно важното за нормалните народи понятие „перспектива“.

Ако за нещо ни предстои да се борим, то това е най-напред да си спомним, що е то да бъдем човеци и след това да се преборим да станем граждани – много, много тежка битка ни чака.