През погледа на главния редактор: Да се оправдаваме, че сме казали нещо разумно минава всякаква граница на идиотизма

Живка Кехайова

Да се оправдаваме, че сме казали нещо разумно минава всякаква граница на идиотизма. За първи път някой се осмели да пробва допустимо ли е прагматичното мислене в българската политика и само дето не го линчуваха.

Горкият Христо Иванов! Не стига, че се мята като риба на сухо – от една страна съзнавайки напълно, че идеите на ДБ не са и няма да станат идеи на повече от няколко процента българи, а от друга, притиснат да загуби и тези проценти, ако собствените му бивши като Петков спретнат още една дясно-лява партия, ами и допусна да изтърве, че все пак мисли. Мисленето се оказва непростим грях в България от известно време насам.

Та Иванов вчера каза: “ Докато ГЕРБ не се разграничат от Борисов няма как да преговаряме с тях. Не е моя работа да им давам акъл, но такова разграничение се очаква от нашите избиратели, при такива условия сме склонни да преговаряме с всички, дори и с ГЕРБ“.

И после му се наложи да обяснява под спешен натиск, че „сме склонни да преговаряме“ всъщност не означавало, че са склонни да преговарят. Изумително!

А в тезата му за пръв път от доста време се проявява прагматика, а не инат. Както и друг път съм писала, моделът Борисов не може да се разгради ефективно без участието на ГЕРБ. Първо, моделът не е „Борисов“, а е моделът, установил се у нас и неизживян поради слабостта на икономиката ни и незрялостта на обществото ни, цели 30 години.

Второ, дори Борисов, според мен е наясно, че въпросният модел трябва да се разруши – просто му мина времето. Може да е с голямо его, но за разлика от повечето други в момента, е политик и нищо чудно наистина да се дръпне встрани и назад, опазвайки създадения от него продукт – ГЕРБ.

Трето, единствено ГЕРБ по стечение на обстоятелствата да успее да управлява 10 години, има кадрови и административен потенциал реално да разгражда, и притежава млади, сравнително не обременени хора в редиците си, които също искат това. На тях също им трябва крачка в съвремието и в собствения им свят. При това като махнем от съзнанието си илюзиите за отмъщение (такова няма да се случи, защото би обхванало всеки един, когото виждате в момента от която и да е политическа сила), остават най-сериозната политическа структура у нас.

Не е ли повече от логично, ако някой реално иска смяна на модел, а не проста смяна на личности, да използва единствената политическа структура, способна да направи това? Иначе кой – ДБ ли с малкия си обхват и капацитет, структурирана около олигарх? Тя с БСП ли – ограничена от възрастовия си компонент и неспособна да реконструира дори собствения си партиен модел, за да влезе в 21 век? Или може би в добавка с Манолова и Хаджигенов, които доказаха, че модел дори самите те нямат и разполагат само с две неща – желание за реванш и още по-голямо желание за намърдване в реалната власт, защото дори старият лош модел ги изхвърли? А, да – с ИТН, може би, доказала по неподражаемо лаишки начин как не разполага с кадри дори за един кабинет, нито пък с влиянието да привлече от другаде такива като си няма свои?

Дори хардварци да създадат политическа партия и на тях ще им се наложи да стигнат до същия логичен извод – просто няма друг материал – не е въпрос на предпочитания, а на реалности.

Вместо да принуждаваме някого да се извинява, че е допуснал да разсъждава, след достатъчно гафове на годишна база, може да ни спаси само едно – сериозни разговори между всички, ама между всички политически субекти и търсене на консенсус с всички за промяна на модела на всички нива. Иначе няма да стане. Ще менкаме разни муцунки до второ пришествие и то между другото така ще дойде доста бързо при нас.