Анализи

През погледа на главния редактор: Да хванеш мишката, когато вече е в капана

Живка Кехайова

Да хванеш мишката, когато вече е в капана

Видях тази снимка на мързеливата котка днес в социалните мрежи. Уникална е с това, че изразява изцяло предизборната кампания, в чиято последна седмица се намираме.

Невероятно, но всички партии се кълнат колко важни са тези избори, но единственото, което правят, е полегнали край капана, да чакат „мишката“ да се хване без тяхно участие.  Като им доскучае показват зъбки, или изсъскват на съседната котка, убедени, че това ще доведе „мишката“ в тяхното капанче. Някои даже и сиренце не слагат.

В политическите групи чета, че засега било тайна с кого ще съставят правителство (твърдят, че имат такова намерение) – или ще изненадат „мишката“ чак, когато вече е в капана, или направо ще я пуснат за есенес.

И това в най-решителното време – война в Европа в 21 век и управление на България, което вади страната целенасочено вън от цивилизования свят. Даже македонците се държат далеч по-адекватно от президентска България на международната сцена, така че няма защо да им се сърдим, задето хич – ама хич, не щат да се идентифицират с нас.

Всички сме чели за деволюцията, сполетяваща някои. Досега типичен пример (след древните) бяха руснаците и северокорейците. Явно е заразна и ние също сме заразени. Май ще се наложи, ако ще ни има, в един момент да режем до здраво, за да се придвижим към някакво бъдеще поне в инвалидна количка, а не в ковчег към друга реалност.

Живка Кехайова

Нямам девиз, имам собствена философия.