През погледа на главния редактор: Едва ли миньори и енергетици могат да искат повече

Живка Кехайова

Едва ли миньори и енергетици могат да искат повече

Това, което вече си гарантираха е:  централите ще работят до 2038 година, а дотогава технологиите ще са сериозно напреднали.  Създава се държавно предприятие, в което да бъдат преназначени всички работещи сега в държавните мини и ТЕЦ, като им се осигури запазване на заплатите и работа по рекултивация и възстановяване на терените. Предвижда се предприятието да служи като „преливник на работна ръка“ по време на енергийния преход в региона. На всеки, който иска да напусне, ще му бъдат изплатени 36 заплати веднага. В текста отпада, че в самите мини може да се прави соларен парк. Върху язовирите няма да се правят фотоволтаици. Улеснява се до 60 дни бързо да се инвестира във ВЕИ-та, особено върху сгради, паркинги, молове. Ако инвеститорът иска удължаване, тода е възможно“.

След като това е постигнато, всякакви протести и блокажи, би трябвало да се третират не като икономическа защита, а като като политическа акция. Нека не забравяме, че:  „производителите на ток от въглища могат да бъдат на печалба само когато цените на електроенергията на пазара са високи, както беше през 2022 г. Още в края на миналата година обаче цените тръгнаха надолу и за енергията от въглищните централи отново стана по-трудно да се реализира на пазара. Наложи се пак да се предприемат мерки за подпомагане на държавната електроцентрала, която беше натрупалазагуби, в размер на почти 70 милиона лева за периода април-юни 2023 г. За да може тя да продължи да работи, в микса на електроенергията за битовите потребители бяха включени 2 200 000 MWh от „Марица Изток 2“, което наложи да бъде увеличена цената на тока за бита. Така българските граждани за пореден път плащат чрез по-високите си сметки си за ток за това централата да продължава да работи“.

Желаещите да прочетат изрядна, съпоставена и проверена информация относно въглищната енергия у нас, могат да го направят във Factcheck.bg .

Спомням си каква драма беше закриването на ужасяващо енергоемкия, затънал в дългове и с непродаваема продукция „Агробиохим“ в Стара Загора. Да, работещите там бяха двойно по-малко, но все пак твърде много и съзнавайки, или не, участваха в кражбата на средства от държавата като получаваха заплати без на практика да работят, или да правят каквото и да е смислено, поне последните 3-5 години до закриването му.  За замърсяването да не говорим.

С Енергийния комплекс казусът е много по-сложен и многопластов, но струва ми се вече е намерен някакъв баланс, а във вечното съществуване на комплекса едва ли вярва и най-големият ентусиаст. Въпросът е преходът да се направи максимално умно и с гарантирана икономическа перспектива за региона. Последното не означава в никакъв случай осигуряване на работа за децата и внуците на сегашните работещи за сметка на здравето и цената на електроенергията за децата и внуците на всички останали.