През погледа на главния редактор: Ето ги националните предатели

Живка Кехайова

Ето ги националните предатели

Ето ги националните предатели – онези, които днес бойкотираха заседанието на Народното събрание с абсурдното искане да се спре демонтажа на паметника на съветската армия в София, въпреки опасността да се срине върху граждани заради компрометираната си конструкция. Тук дори не говоря за идиотизма да си издигнеш паметник на собствените си окупатори. Защото, ако някъде по Европа, където е имало фашизъм и съветската армия е дала жертви, такъв паметник би бил логичен, то в България, където според приетите от историците и ООН критерии, фашизъм никога не е имало, а съветските жертви са само неколцина с алкохолно отравяне, въпросният паметник е малоумие.

Проблемът е, че въпросните партии (лидерите им), които днес бламираха заседанието на парламента и съответно бюджета за здраве и пенсии, цинично разчитат именно на по-особения електорат, който по-лесно могат за „запалят“ с дивотиите за паметника , отколкото за сложни неща като бюджет, Шенген, бъдеще, че и настояще. Донякъде се радвам – със сигурност за тези партии, поради разочарование, или по идейни причини, са гласували и не малко нормални хора. Ето сега е моментът тези нормални хора да видят на какъв хал са въпросните формирования и колко е акъла и патриотизма на лидерите им, и да намерят начин да отстояват идеите си в нещо по-нормално и смислено.

Между другото още първи член на Закона, обявяващ комунистическия режим за престъпен (равнопоставено на фашизма) от 2000 година, казва: „Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.“.

Наистина ли имаме в НС цели три партии, защитаващи обявен за престъпен режим и чуждата сила, подпомогнала силово налагането на този престъпен режим?