Живка Кехайова
Заложените през 2021 и 2022 г. икономически бомби, гърмят през 2023-та
Унесени да се дърлим чии фенове сме, т.е. кой е по-велик и кой е по-голям боклук, рискуваме да бъдем пометени от бомбите, заложени в икономиката ни през предишните две години, които ще гръмнат тази година. Единственият въпрос е ще имаме ли редовно правителство, което да струпа над главите ни криво-ляво защитен навес, или ще броим дупките от осколките при поредно служебно правителство, защото гръмването на „бомбите“ няма как да се спре.
Всички се кахърим само за инфлацията, но инфлацията е симптом на неадекватно управление. Проблемите съответно са много повече.
Служебният министър на финансите Росица Велкова поиска от всички свои колеги министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета, пише „24 часа“. Тя е изпратила писмо до премиера и министрите на 14 март. Очертава се дефицит от около 7% от БВП.
Тъй като някои от мерките, приети от по-предишното 47-то НС през 2022 г., влязоха в сила в края на годината, дефицитът за 2022 г. остана в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство. Целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят обаче до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г., уточни тя.
Какво ще „гърми“:
– Предстои сериозно влошаване в средносрочен план на поддържаната фискална устойчивост.
– Увеличен е рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, който може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на плащанията от ЕС.
– Отлагане за неопределено време присъединяване на България към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото – т.е. загуба на шанс за стабилизиране на бизнеса и финансовата система.
– Вероятно влошаване на кредитния рейтинг на страната, което неизбежно води до повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.
А ние видяхме, че за нас цената на държавните заеми беше вдигната от международните банки още по време на правителството Петков, заради повишен икономически риск, заложен в бюджета, а след това се оказа, че даже и скъпи пари не можем да вземем на заем – просто не ни дават, третирайки ни като рискова икономически държава.
Защо го пиша това ли? Ами защото е добре да се знае, че който и да дойде на власт, няма да ни е лесно, нито стабилно, нито перспективно в следващите години, но пък ако на власт са хора, които ще борят бедността с раздаване на пари, значи сме обречени до внуците чак. Т.е. по време на кампанията, питайте избраниците си за две неща – готови ли са непременно, дори с цената на загуба на политически имидж, за създаване на евроатлантическо правителство и какви са мерките, чрез които ще бъдат насърчени инвестиции – наши и чужди.
Ако ще питате за социални помощи, по-добре не гласувайте.
