През погледа на главния редактор: Защо не можем просто да приложим полската образователна система, а би трябвало

Живка Кехайова

Защо не можем просто да приложим полската образователна система, а би трябвало

Със стара дата минималната основна заплата на учителите става 1 709 лв. С надбавки, клас-квалификации и т.н., заплатата е прилична за стандарта у нас.  Дали това ще повлияе на качеството на образование чрез привличане на по-качествени млади кадри? Едва ли. Проблемът не е само в кадрите, независимо колко е голям и там (покрай ученичеството на моите деца видях потресаващи примери, а и самата аз пребивавах за малко в системата, та впечатленията ми са от първа ръка).

Главният проблем е в самата система. Върховите постижения на талантливи деца, всъщност са въпреки системата, която никак не толерира мислещи и талантливи хора. Не се занимава и с изоставащи – от там огромния брой буквално неграмотни у нас. За функционално неграмотните, да не говорим.

Най-добрата образователна система в бившия соц лагер има Полша (9-то място в топ 10 на образователните системи по света). Но я соча за пример не само затова, а и защото до 2000 година положението в Полша е същото като у нас по отношение на резултатите от ПИЗА, по процента отпадащи, по анархия и ниво на знания на завършващите. През 1999 година обаче, в Полша се прави радикална образователна реформа и само няколко години по-късно резултатите не закъсняват. Днес, 23 години по-късно, тези резултати се виждат ясно и в нивото на икономиката, на кадрите, на развитието. Да си припомним как не друго, а тъкмо образователната реформа в Ирландия я издърха от най-бедната и изостанала държава в Западна Европа, до една от държавите-икономически тигри.

И сега на въпроса защо не можем просто да вземем и да приемем полската образователна система у нас? Защото за да стане тя възможна във вида си днес, е предхождана от децентрализация и съвсем нов вид на местната власт. Нещо, за което у нас само се говори от 30 години, но умишлено не се прави. Вероятната причина е, че децентрализация е възможна там, където държавата преразпределя не повече от 30 % от БВП. Допреди няколко години процентът у нас беше между 42 и 45%, а в последните 2-3 години даже не искам да проверявам. А за реформа са нужни много, ама много средства, образованието трябва да стане приоритет, номер 1, за сметка на съкращаване на разходите в други системи – най-вече социалната.

Освен това, ако искаме реална реформа в образованието, ще трябва да спрем с привидните промени на парче, докато запазваме същността на една неработеща и отдавна вредна система и наистина да бъде извършена огромна работа от страна на сериозни специалисти, за да бъде създадена съвършено различна и съвременна система. Тези, които са просперирали на базата на функционална образователа система, до един са направили точно това.

Въпросът е има ли обществен консенсус за полагането на едно толкова голямо усилие за инвестиция в бъдещето на страната, или мързелът и нежеланието да влезем в съвременния свят, защото е нужна работа, пак ще се изроди в тъпи спорове, водени от разни праисторически корифеи?

Желаищите да видят какво са направили поляците, могат да прочетат ТУК (давам най-общопопулярното), или където си искат – източници много.