През погледа на главния редактор: Защо 2023 година е най-добрата от последните 4 за българите?

2023 г. е била по-добра за българите в сравнение с предходните три години. Близо две трети твърдят, че са се чувствали щастливи през изминалата година. 40% очакват 2024 г. да бъде по-добра година за България. С други думи оптимизмът расте, въпреки много по-сложната и дори рискова обстановка в света, показва изследване на „Тренд“. С много по-голям оптимизъм се отличава и изследването на „Алфа Рисърч“.

Какво показва това? На първо място, потвърждава онова, за което често съм писала в последните години – революциите и революционните ситуации (дори, когато са мними и безкръвни), деструктурират обществото. За разлика от еволюционните промени, революционните не само не решават проблеми, но и затулват хоризонта и предвидимостта, а последното е от решаващо значение както за индивидуалното усещане за сигурност, така и за икономиката. Те, също като войните, само индикират проблемите и ги оставят за решаване на мирните времена след това, както са казали отдавна по-умни хора от мен.

На второ място, това повишено усещане за щастие и успех у нас на фона на водещите се реални войни твърде близо до нас и започващата трета – срещу хуситите, в която участват куп държави от НАТО, чийто член сме, е индикация за факта, че българското общество остава затворено в себе си и ограничено като представи и перспективи само в собствената си територия. Че все още мнозинството българи не се считат и усещат като граждани на света, а една малка част не се възприемат и като част от света. Докъде ще ни доведе тази тенденция, не знам. Определено е нездрава и рискована, защото обществата с подобна изолационна нагласа, са склонни да тълкуват световните събития само от гледна точка на своето баирче и според своите представи. А историята ни доказва, че колчем сме вземали решения на тази база, толкова пъти сме се проваляли. От друга страна, сега поне светът се е отворил за нас и сме член на структури със световно значение. Дано скоро светът се отвори още повече за нас чрез Шенген и еврото, за да надникнем повече от черупката. Не, не е нужно да я напускаме – тя ни и пази от болните течения в съвременния свят, но със сигурност очите ни трябва да са извън нея и придвижването ни да не е на сляпо, тъпчейки на място.