През погледа на главния редактор: Защо България е рекордьор по политически партии на глава от населението? Какво им дава политическия пазар?

Живка Кехайова

Защо България е рекордьор по политически партии на глава от населението? Какво им дава политическия пазар? – чудя се.

В регистъра на партиите в България изброих 132 официално регистрирани такива. Не са с поредни номера, така че нищо чудно да съм сгрешила при броенето, но 1-2 повече или по-малко, не е от значение. На практика, това означава, че за всеки 50 000 от целокупното население на България, има по една партия.

10 партии вземат субсидия от данъкоплатците – шестте в парламента и 4, взели над 1% от гласовете.

На изборите на 4 април 18 партии и 5 коалиции разполагаха r с по 40 000 лв. от данакоплатците за медийни пакети, а с 5 000 – един инициативен комитет, издигнал кандидат за депутат. Вероятно и на 11 юли ще са горе-долу толкова, а и на президентските… – берекетна година за дребосъка.

Партиите със субсидии не разполагат с медийни пакети. Те, при субсидия от 8 лв. на глас ще получат общо 22 455 260 лв. през годината.

С други думи, освен за някоя от не малкото семейни партии, на които скатаното от медийния пакет, може да им е от помощ, или за разкош, за останалите това не е сериозен бизнес. Защо тогава са се нароили толкова много български партии? Чии интереси изразяват, при положение, че дори и да искат няма как да измислят 132 различни идеи и платформи? Какво печелят от политическия пазар?

Ако броят на партиите изразява върлия ни индивидуализъм, то тогава по компании, би трябвало да учредим поне 10 пъти по толкова. Преди години всяка партия имаше право на безплатен общински офис и много дребни бизнеси с кафета, ресторантчета, магазинчета и аптеки, почнаха така. Но все пак преди доста години законът забрани търговска дейност в офисите…

Толкова ли е различен нашия политически пазар от тези в другите страни, че да осигурява смисъл за съществуване на толкова много политически субекти? Богатите страни имат малко партии – да кажем, че ние сме стотина пъти по-бедни, но пък и бедните страни по света нямат чак такъв избор като нас. А най-лошото е, че към този момент и най-новото, пак е от стари лица и мераци, следователно изборът – все същия.

Наистина се чудя, какъв им бизнесът и интересът на всички тези? Ако някой се сеща, да пише!