През погледа на главния редактор: Защо Павел Вълнев заряза Цветанов?

Живка Кехайова

Чета днес за изявлението на Павел Вълнев, че излиза от проекта „Републиканци за България“.

При създаването на политическата сила той беше регистриран като зам.- председател, а Цветан Цветанов като председател.

Рavel Valnev: Скъпи приятели и съмишленици, прибирайки се в България, първото, което правя, е да се обърна към вас. Искам да ви уведомя, че излизам от проекта „Републиканци за България“. Твърдо съм убеден, че мога да реализирам моите идеи по единение на българската нация и завръщане на голяма част от българската емиграция в Родината, без да прибягвам до средствата и методите на партии. Много скоро ще запозная вас и българското общество с идеята си за голям граждански проект. Всеки, който намери себе си и собствените си емоции и принципи в него, е добре дошъл! Очаквам ви! – Павел Вълнев

Няма как да не си задам въпроса, защо успелият в САЩ българин така внезапно напуска чисто новия си политически проект, който за него е и бизнес проект, доколкото го финансира, според изявления по време на учредяването на партията на Цветанов. При това го напуска точно преди избори, следователно и финансирането спира точно преди избори. Ще е интересно и той и Цветан Цветанов да отговорят пряко само на един въпрос – има ли това бързане нещо общо със санкциите по Закона Магнитски? Не за друго, ами там се споменаваше и един политик. Ако кажат не – не. Но е добре да кажат.

При положение, че по Закона Магнитски всички свързани лица, особено пък с бизнеси в САЩ, отнасят санкции и конфискации, няма как да не разберем човека, ако има подобни притеснения. Ако няма такива притеснения, честно казано, постъпката му изглежда странно. Обикновено инвеститорите търсят някаква капитализация и възвращаемост от проектите, в които участват. Особено пък в политическите, дори тази възвращаемост да не е финансова.

Павел Вълнев заминава за САЩ през 2002 година на студентска бригада с 300 долара джобни пари и един сак. Подкрепата е само в това, че е заедно с брат си Румен. Тогава Павел е на 21 години, а брат му на 19. Остават в Чикаго,
работят като разносвачи на пица, сервитьори, чистачи, контрольори на паркинг и шофьори. С пари на кредит и със свои спестени средства купуват първия си камион.
Година след година при пълно спазване на правилата укрепват финансово, взимат кредити, купуват още големи камиони, получават зелени карти, а после и американско гражданство.
Сега, 21 години по-късно, управляват спедиторски бизнес в Чикаго, щата Илинойс, САЩ.
Притежават 700 камиона и 2000 ремаркета. Компанията им е първа в силно конкурентна среда и без никаква държавна помощ и политически протекции. Имат и други бизнеси в Чикаго и на още няколко континента – разказа преди година 24 часа.

И още нещо – никой друг днес не зададе този въпрос, а е важен. Взех да се чудя само аз ли съм толкова подозрителна?

Живка Кехайова

Нямам девиз, имам собствена философия.