През погледа на главния редактор: Защо всички предпочитат да „борят“ корупцията, вместо…

Живка Кехайова

Защо всички предпочитат да „борят“ корупцията, вместо да градят съвременна икономика, при която корупцията, особено на по-ниските етажи, би била просто безсмислена?

Защото е по-лесно и по-ефектно – при толкова зрелища, човек може и да забрави временно за хляба, поне около изборите:)

Защото е безопасно – обикновено бориш корупцията при другите и поне известно време ти самият няма защо да се притесняваш, когато действията ти подозрително напомнят тези на преборените.

„Борят“ е в кавички не за друго, а защото досега в световната история не се е случвало корупцията да бъде премахната само със свалянето на една върхушка и замяната й с друга, точно толкова безконтролна, колкото предходната. Няма и да се случи. И със съдебна реформа(която наистина е наложителна) няма да се случи, между другото, на когото и да е подвластна прокуратурата и който и да избира ВСС, примерно.

Не друго, а икономиката определя разпространението на корупционните практики. Те, разбира се, съществуват в цял свят, но колкото по-модерна е икономиката, т.е. движи се по ясни правила и се развива по възходяща линия, толкова повече корупцията е по най-високите етажи и не засяга много нито бита, нито джоба на мнозинството от хората. Не, че не краде обществен ресурс, но го краде на планетарно ниво, а не от едно конкретно общество.

На колкото по-ниско ниво е икономиката, толкова повече икономическите субекти, опитващи се да оцелеят в нея са на ръба на закона и корупцията става буквално задължително условие за работа, в което са въвлечени всички структури – бизнес субекти, правови институции, данъчни власти и разбира се всякакъв вид администрации. Естествено и политическата система, движеща всички тези лостове. Овързани са всички – от безработния до бизнесмена и от младото семейство, особено с деца – до министъра.

И не – няма да стане наобратно – да борим корупцията, пък после да изграждаме системите на модерно общество и модерна икономика. Не става.

Притеснява ме това, че две седмици преди изборите никой не говори за икономическите жалони, които би въвел.  Повече ме притеснява обаче, че мнозинството избиратели явно изобщо не са на ниво да питат за подобно нещо, а искат просто някой, който са си харесали, да им каже ясно кои са лошите и кои са добрите. Че защо не пуснем тогава всички от 5-годишна възраст нагоре да гласуват?

ГЕРБ казва редовното: „ще даваме повече на всички – пари има и ще има още„. А с даване на всички, ей така – не става. Става с – за тези и тези сфери, с тези цели, изпълними до…

БСП излезе с една не лоша лява визия, но неизвестно защо я замъгли с глупости от сорта: „ще вдигнем стандарта на живот на всички, ще увеличим заплатите и т.н.“ – неизпълним абсурд, защото заплатите (освен на администрацията) не ги дават партиите, дори управляващите, а бизнесът, който БСП иска да „обуе“ с по-високи данъци, колкото е по-успешен и печеливш, вместо да му осигури условия за повече инвестиции.

На бас, че феновете на ИТН нямат и представа, че икономическата програма на партията е почти еднотипна с тази на ДПС – либерална, което означава насърчаване на свободната инициатива и шут за неспособните да се справят добре сами (а те, според статистиката са основните гласоподаватели за Слави). Те и феновете на ДПС не знаят в мнозинството си каква му е икономическата програма, иначе мже и да се завислят. ДБ говори само за съдебна реформа като за панацеята, решаваща всички проблеми. Каквато и да е съдебната реформа – абсолютно необходима е, разбира се, без адекватни мерки за икономическо развитие, ще си хлътне в примката, а на българите всъщност им е все тая кой ще я стяга. Ясно е защо ДБ си траят за основното – една ляво-дясна коалиция няма как да има смислена икономическа програма – в икономиката еклектиката не върви. То пак, че са успели да се обединят ляво и дясно (ако изобщо е дясно) около т.н. либерални ценности. Патриотите са си десни консерватори, но те пък са увлечени и по протекционизма за родния бизнес. Протекционизмът, извън време на страшни кризи винаги е бил нож с две остриета. Родният бизнес, оставен без натиска на конкуренция отвън, става непластичен, неадаптивен и неконкурентноспособен, което ще бъде плащано от всички българи чрез по-високи цени и по-ниско качество на стоки и услуги – при соца го играхме.

С референдум ли, с кръгли маси ли – просто трябва да заставим българските политици да седнат и да излязат с обща концепция за развитие на България в най-важните области за поне 20 години напред, а всички ние трябва да се хванем здраво на работа да я изпълним. Така са правили и правят всички проспериращи, а изоставащите като нас намират  тепих след тепих, на който да демонстрират борба. И публиката вика, размята транспранти и плакати, чувства се победител, или победен за „час“- зависи кой е тръшнатия, а после отива вкъщи да се чуди как да изкара месеца, при това без значение от победителите ли е бил преди малко, или от победените.