През погледа на главния редактор: Защо всички ние участваме като безплатна масовка на няколко олигарха?

Живка Кехайова

Как стигнахме до там да се заяждаме и мразим един друг в името на няколко олигарха, които в един момент не се разбраха за разпределението на плячката?

А не се разбраха, защото се появи настойчива намеса от вън, с цел подмяна и осъвременяване на фигурите.

Най-сетне да приемем истината – в момента нови в политиката няма. Има просто подставени лица. А нови в политиката няма, защото се чувстваме комфортно да имаме виновен – комунистите, ДПС, царя, ГЕРБ, служебните наемници…, докато ние самите сме заети със задачата за оцеляване на собственото ни „АЗ“и на най-близкия до нас кръг. Ако наистина ни пречеха, нямаше да избираме на чия страна да дюдюкаме, а щеше да има такова ниво на обществена нетърпимост, че определени практики и явления просто да са невъзможни.

Защо всички ние останалите участваме като безплатна масовка на няколко олигарха?

Защото по пътя на отстраняване от общественото, по пътя на отчуждението от държавността, в защита единствено на личното, се стига до едно място – както казва ясно и разбрано Валери Найденов: „До идиотщината в древногръцкия смисъл – идиот е човек, който изобщо не се интересува от обществените дела, а е отдаден изцяло на частния си интерес. Идва от “и-диос” – частен, а не обществен.

Затова дюдюкаме за едни, или други, с надеждата, че този път сме уцелили печелившата комбинация – не за обществото, от което искаме, или не сме част, а лично за нашата групичка. Досущ като с триенето на картончетата.

Ако не проумеем, че искаме или не, сме едно общество – и с онези, които в момента са отсреща и че имаме един интерес, колкото и невероятно да ни се струва – да оцелеем заедно, че и да направим нещо смислено, ще продължим само да дюдюкаме.

Най-страшното е, че явно на това сме научили и децата си, защото днес те трябваше да водят обществения процес, не бързичко да прехвърлят юздите – за няма и две седмици миналата година, пак на олигарсите за по-лесно и с надеждата, че тези ще ги потупат по рамото. Ха!

Няма различни олигарси – неколцина са и се менкат – преди дисциплинирано по споразумение, сега по принудителен сценарий.

А ние наистина сме идиоти, след като се мразим и плюем за разтоварване по социалните мрежи, защитавайки един, или друг от тях. Когато написах това предупредително още миналото лято, последваха истерични крясъци да видя как „хубаво дюдюкали“ и да се присъединя, защото иначе съм била враг:)

Да, враг съм в последа сметка, не на едните, вторите, или на третите, а на идиотията – в древногръцкия смисъл.