Живка Кехайова
Неведнъж съм писала за това, че няма нищо по-страшно на този свят от глупостта, защото дори добронамерено, тя може да ти скрои такъв номер, че да не успееш да реагираш навреме, докато с умната зловредност поне можеш да се бориш.
Но ако личната глупост е проблем за близките и околните на глупака, то политическата глупост е еманация на глупостта. Тя е проблем на цели държави и на света дори – плащат я всички, но осъзнатите жертви са именно умните.
Пример 1: политическата глупост у нас доведе до това да ни управлява политически глупак, неосъзнаващ, че битката му за изтока е обречена.
Пример 2: политическата глупост на един източен диктатор доведе до стотици хиляди загубени животи, икономическа разруха и инфраструктурна такава, включително за собствената му държава, която ще плати за въпросната глупост със съществуването си.
Няма как да вкараме глупаците в резерват и да обезопасим света от тях, но можем да направим нужното никога да не притежават толкова власт, че да правят политически грешки, или поне да елиминираме властта им, забелязвайки накъде са тръгнали.