През погледа на главния редактор: За да си читав протестър, най-напред трябва да си гражданин

Живка Кехайова

За да си читав протестър, най-напред трябва да си гражданин.

Да си гражданин, означава да си отговорен не само за своите права, но и за правата на останалите, включително за правата на противниците си.

Знаете мнението ми какъв идиотизъм и главно удар срещу бизнеса е Зеленият сертификат, въведен при 20% ваксинирани. Това обаче не означава, че е приемливо протестиращите срещу него да се превръщат в стадо.

Да нахлуваш в мол без маски при клиенти(дори един да е бил) и работещи там, не е проява на граждани, защото трябва да се защитават и правата на онези, които не мислят като вас и не държат да се заразят, или да станат преносители на зараза.

Това беше проблемът и с предишните протестиращи. Нарушавайки правата на големи групи хора – много по-големи от тях самите (чрез блокиране на движението, чрез засипване с боклук на улици и сгради, чрез рушене), сами ограничиха подкрепата си. Защото дори добра кауза, отстоявана по грозен, глупав и агресивен начин, се обезсмисля. А и що за добра кауза е тази, която трябва да се защитава по грозен, глупав и агресивен начин?

Не ми давайте за пример вандалщините по света. Хората не се различават много. Навсякъде има граждани и не граждани. Навсякъде има използващи цивилизовани методи истински борци и стада, желаещи да разтоварят някъде, върху някого и нещо, негативната си енергия, натрупана обикновено от лични провали.

Едно е да кажеш: „Смятам, че това е недостойно, безсмислено, вредно и търся твоята подкрепа за обща работа по отстраняването му“. Друго е да крещиш: „Ама аз се боря за тебе и ти, ако не ме подкрепяш, си идиот“! Не можеш да се бориш за друг против волята му, така както не можеш да спасиш някого против волята му.

Първото е гражданска позиция, второто е стадна. При първото търсиш съюзници, при второто – врагове. При първото изграждаш обществена позиция и мнение, при второто се опитваш да докажеш, че само и единствено ти си прав.

Първото е градивно и променящо, второто е деструктивно и откровено тъпо. По-лошо, в дългосрочен план второто е неефективно. Дори при временна победа на разрушителното, истинската победа е винаги на съграждащото. Вандалите са превзели Рим и какво? Тях ги няма, но Рим си стои в центъра на европейската цивилизация.

Избирайте идеите си, хората, с които да ги защитавате и начините да го правите, за да има смисъл изобщо да се заемате с това. Да извоюваш победа с негодни съратници е по-лошо, отколкото да загубиш. Защото загубата поне ти оставя илюзии, а победата те изправя пред реалността да унищожиш всичко, в което си вярвал, поради липса на партньори, способни да работят за реализацията му.

Между другото и честичките избори са добра илюстрация на казаното по-горе:)