През погледа на главния редактор: За една игра и за заиграването

Живка Кехайова

Ще ми се да поговорим за една игра и за заиграването, прекаленото заиграване със страхове и ненависти от историческкото минало.

С опита историята да бъде натикана изцяло в рамката на съвременните разбирания. Имам предвид, разбира се популярната игра на БНТ „Последният печели“ и прочетен в нея цитат от гениалния шахматист Боби Фишер, възприет като антисемитска пропаганда. Кой е казал, че гениалните са непременно мили и добри?

„Последният печели“ е едно от много малкото телевизионни предавания със свърхтойност. То дава знания, насърчава любопитството, провокира мисленето у интелигентни зрители с максимално широк възрастов диапазон. Колко са тези предавания в която и да е телевизия?

Абсурдно е дори да се помисли, че авторите и водещият – безкрайно фин човек, са решили да водят антисемитска и каквато и да е друга пропаганда в подобен формат, според мен. Вероятно са били изненадани от начина на мислене на Фишер и дори не им е хрумнало, че цитатът от него ще се приеме не като специфика на една сложна личност, а като пропаганда. Освен това, подобно предаване със сигурност не се гледа от идиоти.

Добре, не са преценили провокативността – между другото любопитните и любознателните хора често допускат подобна грешка. Поднесоха извиненията си, както е редно и видимо от сърце, на еврейската общност. Но да се спре такова предаване заради подобна грешка, ми се струва крайно неоправдано.

Вярно, по света разрушиха маса статуи на знаменити исторически личности с огромен принос към човечеството, защото са имали неблагоразумието да принадлежат на собственото си време. И това е грешка. Ако една епоха иска да натика всички други епохи в собствената си дрешка, а всички други философии и възгледи в рамките на собствените си официални такива, човечеството ще бъде зверски ограбено. Историята му ще бъде заличена, а историята, дори най-неприятната, трябва не да се маскира, а да се знае и премисля, защото е предупредителна. Всеки народ има велики представители, които мразят народа си. Е,и? Това може да не ги прави патриоти, но със сигурност не унищожава приноса им на личности.

Трябва да се знае, че и великите личности са хора със своите пристрастия и грешки. Трябва да се възпитава у съвременните поколения не незнание за това, а критично мислене без изстъпления, защото изстъпленията и фанатизмът, са страшно нещо, дори когато си мислим, че се ползват за добри цели. Няма добри цели, ако се нуждаят от фанатизъм и изстъпления.

Още повече, че като гледам „Моята борба“ си се продава съвсем спокойно в снижарниците – и така трябва. Издават се и се преиздават Сталин, Мао и какви ли не изверги в човешката история – и така трябва. Не можеш да изградиш критично мислене, ако не знаеш на базата на какво. Не можеш да си мислещ човек, ако градиш мнение и тези не върху онова, което сам си научил и премислил. Невежеството и незнанието, дори ако са удобно облечени в папагалско повтаряне на политкоректни фрази, са деградация, страшни са. И между другото именно еврейската общност знае най-добре това. И със сигурност би предпочела да съжителства с хора, които знаят какво е казал Боби Фишер за собствения си еврейски народ, ценят Фишер като шахматист и уважават евреите, отколкото с папагали, повтарящи фрази дори без да знаят за какво се отнасят те.

„Не сме народ, не сме народ, а мърша …“ – е казал и български великан – Петко Славейков. И какво, сега да забраним да се чете и учи Славейков ли? Или геният Ботев: „Свестните у нас считат за луди, а глупецът всякой почита…“ – да не говорим за „В Механата“ и не само…

По-добре да премислим защо са го казали, да приемем някаква част, или да отхвърлим думите им. Децата ни да приемат, или отхвърлят думите им. Но ще сме ги ограбили, ако не им позволим да ги прочетат и да знаят, че има такива думи на велики представители на народа им, дори, ако изобщо, ама изобщо не ги приемаме . Нищо, че думите им не са приятни.

Добре е да вярваме в човешкия разум, не да го филтрираме до унищожаване и на всяка цена.