През погледа на главния редактор: За интересния експеримент (на) Арестович

Живка Кехайова

За интересния експеримент (на) Арестович

Заглавието е така формулирано, защото колкото интересен ми е експериментът, който този човек иска да направи с обществото, а после и със света, толкова ми е интересен като експеримент и самият Арестович. От много време следя повечето му интервюта, лайфове, семинари.  В началото – с изключителна подозрителност (сега също я има, но в друг аспект). В началото се чудех дали не става въпрос за изумително харизматичен популист. Стана ясно, че последното, което е – е популист.

За първи път от много, много десетилтия и то в световен мащаб, се появява политик с толкова високо ниво на интелигентност. Още по-интересното е, че се появява политик с мисия за нов тип общества на свободни и любопитни хора, т.е. свят на знаещи, можещи и в последна сметка щастливи хора, каквито са духовно любопитните (много бих искала да знам какви механизми и инструменти би използвал, за да го създаде).

Политик, който декларира почтеността и уважението към личността, като абсолютно основополагащи, а свободата (т.е. способността за носене на отговорност) като абсолютен принцип.

В началото на войната срещу Украйна, той се превърна в психотерапевта на нацията, който помогна на украинците да удържат и да дадат отпор. Слушаха го и го гледаха като жрец, способен да им даде „вълшебната отвара“, която ще ги направи герои. И Арестович им я даде – перфектно си свърши работата.

Сега ги троши и тласка към промяна и бързо обществено израстване, казвайки им и повтаряйки им истината за проблемите им като общество, като държава, като структури и като менталност, които на този етап им пречат да отгледат героизма си до ниво на свободни хора. А ако продължат в същия дух, вместо герои, след войната ще бъдат победени от инфантилността си и вместо добро, ще се превърнат в зло и за себе си, и за другите (заразени от враговете си с несвобода и шовинизъм с нацистки уклон). „Дори да сме победили – какво от това, ако просто създадем още една по-малка Русия в сегашния й вид?“ – пита ги Арестович и изброява до една недоумиците, които се случват в момента в незрялото им постсъветско общество. И украинците се разделиха – едни го обожават, други го хейтят, вадят фрази от контекста, в който ги е казал, за да го злепоставят, а депутат от радата дори иска Арестович да бъде съден, макар, че не можа да формулира ясно защо:) Брутално откровен Арестович, до жестокост откровен – такова нещо в политиката изобщо, не знам дали е имало.

И не го е страх, и не се притеснява, защото е убеден (личи, че е искрен), в това, че доброто е повече от злото в огромното мнозинство хора и всеки може да бъде научен да развива, да отстоява доброто в себе си. Всъщност е достатъчно човек да бъде честен, за да се сложат основи на друг тип съществуване, според него.

Направо се стряскам от анализите му, защото те едно към едно се отнасят за нашето собствено общество. В интервю за БНТ каза: „За мен България винаги е била интересна страна и едва ли би могло да се намери по-близка до нас нация от всички източноевропейски съседи, затова за мен е голяма чест да се обърна към Вас, благодаря от все сърце.“

Какво не сме близка нация, направо сме едно към едно, но с тази разлика, че нас инфантилността вече ни е премазала (не успяхме да родим водач от неговия ранг) и задачата, която трябва да решим е има ли здрав корен, с който да издърпаме обществото си постепенно към растеж, или гнилочта ще ни довърши.

Руската журналистка Латинина му зададоха въпроса… а не би ли приел да стане президент на Русия, вместо да се явява на избори в Украйна. Арестович съвсем сериозно обясни, че за него в последна сметка няма значение президент на чие общество ще е – властта му е важна само като инструмент, който ще придвижи по-бързо идеите му за нов тип общество и нов тип свят, защото този свят в момента е изчерпал капацитета си и не може безкрайно да продължава да стои на едно място, без да се самоунищожи. И не – не е луд (както се притеснявах в началото), или поне е луд в красивия смисъл на думата. Пък и нашият Вазов е казал: „Лудите! Те да са живи!“.

Чудя се, не можем ли да му спретнем един инициативен комитет и да го приватизираме от украинците. Вярно, малка нация сме, но пък ако тук успее да намери механизми, за да проработи проектът му, то никой и никъде другаде по света не би му се опрял. Досега сме успявали са скапем всичко позитивно и работещо другаде.

Интересно каква ще е съдбата му? Дали ще се окаже, че съществува общество, дорасло за такъв водач, или водачът ще бъде деградиран от недораслите за идеите му общества?

Всъщност, достатъчно е дори това, че поставя на дневен ред дискусията за друг тип общества и свят съвсем сериозно!