През погледа на главния редактор: За лошата новина и за добрата новина

За съжаление, лошата новина „продава“ на читателите. Добрата трябва да е невероятно добра, или да се отнася за дете, за да постигне половината от ефекта на лошата

Пример: Вчера стана ясно от статистическите данни, че в последните 2 години доходите на българите нарастват. Делът на високодоходните домакинства нараства от 24,9% до 33% от населението. 38,5% от българите по-добре, или по-зле, но „свързват двата края“. Бедните намаляват до 28,5%, т.е. доходът им е до 363 лева на член от домакинството.
За храна и напитки българските домакинства вече изразходват по-нисък процент от доходите си – 28 процента от семейния бюджет на фона на 48 на сто през 80-те години в НРБ. С други думи – вървим напред, по верния път, но не толкова бързо, колкото искаме. То толкова бързо, колкото искаме не е и възможно, но със сигурност може по-добре и по-бързо:) Почти всички медии излязоха със заглавия – вариации на: „Близо 1/3 от хората у нас са бедни“ и дадоха възможност на всички, които едва ли са точно бедни, но искат да имат повече, да се идентифицират с проблема и да прочетат, или пък да се успокоят, че и от тях по-зле има.

Наличието на твърде много зле платени работни места е сред основните фактори за наличието на работещи бедни в България. Една трета от работещите бедни живеят в четири или петчленни домакинства и упражняват най-ниско платените професии, които не изискват квалификация – в селското стопанство, строителството, мините и сметосъбирането. За абсолютна бедност в България не може да се говори, не само според Евростат. „Абсолютна бедност“ означава липса на достатъчно ресурси за обезпечаване на основни жизнени потребности, което наред с всичко останало включва безопасна питейна вода, храна или хигиенни условия.
3,4 млрд. души по света живеят с по-малко от 5,50 долара на ден. Съществуването с по-малко от 3,20 долара на ден очертава линията на бедността в страни с доходи под средната стойност (това са 2 млрд. души по света), докато цифрата от 5,50 долара на ден отразява стандартите в страни с доходи над средното ниво“, отбелязват авторите. Те обясняват, че крайната бедност „се определя като преживяване с по-малко от 1,90 долара на ден.

С други думи, България е бедна и българите са бедни в сравнение с богатите държави. Сред 29-те най-богати страни, Франция е на последното място, а САЩ е на 12-то. Явно и там лошите новини не са проблем.

Други примери с кримките, например, дори няма да давам. Ще дам пример с коронавируса. В коментарите под дневните показатели винаги има един-двама, които питат защо заглавието не е „Еди колко си оздравяваха…“.  Хубаво – пробвахме и четения нямаше – даже и от въпросните един-двама, но „Мъртвите днес са…“ веднага завърта брояча на Google.

Да видим „жълтите новини“. Стори ни се много красиво да публикуваме красиви истории на красива, дълговечна любов. Историите са красиви и на истински достойни хора, но четенията са стотина. Над 12 000 – 20 000 четения за час обаче има всичко, включително за полунеизвестни плеймейтки и плейбои, което почва с: „Еди кой си разби семейство. Разведе се. С нова любовница/любовник…“

Честно, ама честно – отваряли ли сте позитивна бизнес, или икономическа новина? А позитивен анализ?

Та само преди няколко дни възможността да получим, ако се постараем, 29 млрд.евро – 24,5 от които безвъзмездно от ЕС, се трансформира от самите читатели от добра в лоша новина. Защо? Все пак никой уважаващ се и заслужаващ уважение журналист, не се изкриви да напише тогава, че това е лошо постижение. Всъщност е най-доброто ни постижение като член на ЕС.

Какъв е моят извод? 

Явно хората и то навсякъде по света, все още биват ръководени най-вече от страха. Те искат да видят какво по-страшно, или по-гадно се е случило на друг, а не на тях. Живеят сравнявайки се – ако достатъчно много хора са по-нещастни, по-страдащи, по-бедни и т.н., следователно в собствената си класация те се извисяват някъде нагоре, при това без да полагат усилия за това, т.е. – трябва да си „луд“ да се сравняваш с по-успешните, по-умните, по-красивите, по-щастливите… – това изисква усилието да догонваш.

И как тогава да променим системите, консуматорския свят, без достатъчно хора, готови да променят призмата, през която гледат? Със сигурност изглежда елементарно, но като всяко простичко решение – е вярно това, че ако всеки един положи усилие да направи личния си живот по-добър и смислен, светът ще е различен.

Първата стъпка е да забравим, че някой друг трябва да го направи за нас.