През погледа на главния редактор: Зловредната битка между президента и правителството

Живка Кехайова

Зловредната битка между президента и правителството вече е видима за всеки, който не си затваря и двете очи

Тя е в основата на разрастващата се разруха и за нея ще платим всички. А е още по-зловредна от преди, когато си мереха… генералските пагони открито, защото сега е привидно прикрита, подмолна и отровна. И това се очакваше, не е изненада за всеки с поне някакъв поглед към политиката.

Пръв удари президентът, за да поеме инициативата – с подставените си свои хора в правителството взе да руши международния облик на правителството – Яневци, Рашковци и сие се стараят до самоубийство да покажат, че Кирил и Асен са грешка на спонсоро-идеолозите. Представителите на ИТН в правителството сами си се дънят – тях няма защо да ги инструктираш.

От своя страна Корнелия, Кирил и Асен се заеха да чистят президентските назначения по региони и най-вече по отрасли, за да хванат здраво икономическата власт. Не знам дали Нинова наистина държи в шах Петков чрез надлежно събрана документална информация за далаверата ББР, но не й е нужно. Те са естествени съюзници – обединява ги борбата за оцеляване. Последно изчегъртаха – вече ексшефа на „Булгаргаз“ Николай Павлов – човек от служебното на Радев. Става въпрос за пазар на стойност едни 3 млрд. лв., до който се опитват да се докопат минимум две лобита, а вероятно повече.

Радев пусна почти открито копоите си. Илияна Йотова заяви, че „кабинетът няма 100 шанса, а има 100 дни, ако не се справи, ще си замине и ще ходим на избори“. Мая Манолова всеки ден взе да критикува социалната политика на новите и се закани да създаде „нов мащабен социален проект“.

Трудно му е, много му е трудно на Радев да стои в сянката, но дори той знае,в че не му е дошло времето да излезе на светло и да иpрита собствения си проект в полза на друг, който се твърди, че вече е факт. Проблемът му е, че може да стане безсмислено да излиза на светло, ако неговите хора бъдат изчегъртани от всички нива на политическата и икономическата власт. Затова и задейства своите „кадри“ в „промяната“ към действия за максимално бърз провал на това правителство. Голямата му мечта изглежда е, да не се ходи на избори, а чрез вътрешен преврат с помощта на покровителите, да овладее изпълнителната власт със по-свои хора от сегашните свои.

Големият му страх е, че основните покровители са както негови, така и на Кирил, и Асен, а като служител на двама господари, той все повече губи доверието и на двамата – нещо напълно логично.

Докато правителство и президент си залагат мини, тези мини взривяват малкото и несигурни защити на икономиката ни. Нещата не вървят на самотек, а са отприщени да се леят без бент накъдето ги повлече конюнктурата. НС не е изработило нито един закон за нещо смислено. Изпълнителната власт не е свършила за пет пари работа – нямаме внесен План за възстановяване, изтървахме срока за земеделските субсидии, на инат недадените навреме субсидии за тока отприщиха неовладяема инфлация – дори другарчето Пеканов днес каза, че цените на тока ще са високи и дори може да растат поне до пролетта. Няма Бюджет, а и предварително се казва, че и да го приемат, след 3 месеца ще го ремонтират, а това опира директно до качеството на живот на всеки един българин, защото общините – малки и големи, не стига, че са смазани от енергийната криза, ами и не могат да приемат свои бюджети преди държавния. Така че дори не са в състояние, поне кадърните,  да си построят по един „бент“ пред землището, за да ги закачи по-малко „пороят“. И не ми говорете за 100 дни – точно тези същите хора са на власт вече почти година.

За външната ни политика, дори не искам да говоря – не само в чужбина, в България не знаем в последна сметка каква е тя и даже македонците (в лицето на Пендаревски) се гаврят с нас – докато Петков обяснява какви приятели сме вече и какви крачки напред правим, македонският президент се среща с „Омо Илинден“. За НАТО, САЩ, Русия и ЕС да не говорим – мотаем се като пале без каишка в краката на всички им, спъваме ги и накрая вероятно вкупом ще ни наритат.

И накрая – не става дума за никакви политически пристрастия – поне според мен да си пристрастен политически си е като да си наркотично зависим, че и с наочници за капак. Не са виновни нито Радев, нито Петков – проклетата българска политическа недалновидност и неграмотност са  виновни.

Защото, ако толкова си обичате съскащия президент, трябваше да изберете тогава друго мнозинство за изпълнителната власт и никой не е казал това да е еднолично ГЕРБ – дори би било вредно.

Ако пък си харесвате Кирил и Асен, трябваше да изберете друг президент. Институциите трябваше да получат шанс да работят независимо една от друга, пък да се мразят колкото щат. Сега се мразят още повече, но тъй като са оплетени като черва, не могат и да работят – поне малко да работят, бе.