През погледа на главния редактор: Изборите са след 11 дни

Живка Кехайова

Изборите са след 11 дни. Сещате ли се?

Унесени в битките „За“, или „Против“ ваксини, сертификати и локдауни, като гледам, май никой не се сеща, че след 11 дни ни предстои „за трети път да идем със стомната за вода“. Според поверието, този път вече трябва да я счупим.

Въпросът е чия стомна ще счупим? Понеже най-често това е собствената, добре е да премислим последствията.

А те няма да са приятни в нито един от случаите при сегашната ситуация, въпросът е в решението ни да има поне зачатък на човещина и стабилитет на системите.

В последните дни единствените активни в предизборната война, са антицивилизационните партии. Нахъсени, те със зъби и нокти се опитват да придърпат всичко, което могат – обикновено отчаяни, объркани и вярващи (без значение в какво, защото мисленето е противопоказно за вярата). Затова и тези партии винаги са вредни, дори ако някое приятелче се е намърдало в тях поради наивитет, глупост, или откровена амбиция да хване улов в мътното.

Останалите пасуват – всяка, вкопчена в твърдия си електорат.

Това не е най- лошото. Най-лошото е, че се позволява на политически терористи да продължават да горят мостовете между политическите субекти. И това продължават да го позволяват дори партиите, които би трябвало да знаят що е то политика.

А времето е такова, че ако няма следващо редовно правителство, поредните следващи избори са ни най-малкия проблем. Към момента и ако не се промени драстично ситуацията, следващо правителство пак няма да има.

Ако България продължава да се мята „по вълните“ със служебни безотговорници (на практика служебните правителства не носят никаква отговорност, защото са назначени от президента) и самата катастрофа няма да ни е проблем – само потъването.

В ситуация на кризи, реални стъпки може да предприеме само власт, натоварена с отговорност. Дори погрешните решения на такава власт обикновено са по-добри от безхаберното чакане на безотговорните да изтече срока им до изборите.

Знам, че не ви се вярва, но парламентарните избори са далеч по-важни от президентските. Президентските са престижа ни пред света, който и без друго вече сме жертвали и очевидно не ни пука.

Правителството е хляба ни, а НС – законът ни. Може да не са най-качествените, но други нямаме. Ще трябва тепърва да си произведем. Ако пак ги жертваме, за да зяпаме зрелища, следващите гладиатори ще сме самите ние. Единственият важен въпрос за обмисляне в тези само 11 дни, е кой може да управлява? Ясно е, че пак ще е временно, но е важно да е с редовно правителство. Не кой може да накаже несимпатичните – никой няма да ги накаже. Не с кой ще ни се разминат ваксините – с който и да е, няма да стане, ако вирусът сам не се унищожи от отчаяние на територията ни. Не кой ще ме направи богат без да си мръдна праста – това пък със сигурност няма да стане… Само и единствено – кой може да поеме отговорност и да управлява, за да вкара поне малко мисъл и предвидимост в следващите месеци?!

Ако на някого му се протестира – смислената кауза е тази: партиите, ако ще на куп, да бъдат задължени да поемат отговорността на управление в криза.