Живка Кехайова
Изумителна е способността ни да откриваме най-маловажните причини за разделение и скандал. В момента такава причина е сградата на Народното събрание. На която между другото пише: „Съединението прави силата“.
Та, ако някой случайно не е разбрал – макар да не знам как би могло да се случи при толкова публикации из социалните мрежи и медиите – става въпрос за нежеланието на новите партии да заседават в новата сграда – т.е. бившия партиен дом. В старата пък няма нито аудио система, нито електронна система за гласуване и ако заседанията са там, ще трябва за всяка точка, или забележка да се прави поименно броене. Последното пък означава, че цял ден ще се броят, вместо да работят и то когато има най-голяма нужда от решения по възлови въпроси – от Плана за развитие до промени в избирателната система, особено ако ще се тръгва на бързи нови избори.
И народът пак използва случая да се раздели на „За“ и „Против“, на „У-у-у“ и „Ура“. Ако трябва да съм откровена и на мен старата сграда, колкото и да е тесничка и неудобна, ми харесва повече, но така ли на никой не му хрумна някакво нормално и практично решение.
Толкова ли е трудно новите депутати да се закълнат в старата сграда – едва ли е проблем да се наеме за два часа частно озвучаване, а като решат да поработят, да се преместят в старата сграда и здраво да си седнат на някои части, за да работят. Още повече, че там има и достатъчно място да заседават комисиите. Да решат належащите проблеми бързо и ефикасно. Да гласуват електронно и да не се броят като овце, за каквито броят електората.
После, доста по-късно, ако толкова им е на сърце старата сграда, да гласуват и да поискат от новото правителство тя да бъде, ако е нужно – леко реконструирана и оборудвана, и тогава да пренесат там официалните си заседания. Не да искат сега пък новата сграда да се изкорми и техниката от нея пак да се пренася.
Ако някой чужд наблюдател се опитва да разбере по обсъжданите от нас и т.нар. ни политици проблеми на какъв хал сме, би помислил, че толкова сме си насмогнали на масрафа, че вече само дреболии са ни останали за решаване.
Хайде малко по-сериозно, господа и дами избраници! Работете! Свършете поне няколко важни неща и после се хващайте за куклите и парцалките. Ясно е, че точно това – захващането с реална работа, от която повече от половината нямат понятие, плаши, но ви е гласувано доверие и се налага да действате. Вече не е смешно, нито е юначно репченето. Имахте цяла кампания за това.
Ако продължите в същия дух, на избирателите ви ще им стане много, ама много тъжно и трудно, при това съвсем скоро. Толкова, че няма да останете нито в новата, нито в старата сграда.
