През погледа на главния редактор: Има ли прецакан и кой е той?

Живка Кехайова

Има ли прецакан и кой е той, е въпросът, вълнуващ социалните мрежи след споразумението между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за правителство.

Разбира се, даваните отговори са според желанията и представите на съответната група.

Това, което ме притеснява, е огромното желание на не малко хора, задължително да има прецакан. Не разбирате ли, че една сделка е читава, само ако и двете страни в нея печелят. Дали печелят едно и също, дали искат да спечелят едно и също – е друг въпрос. Дали тази сделка ще е читава, съвсем скоро ще разберем всички по качеството на собствения си живот. И ако има прецакана страна, която и да е тя, качеството на живота на всеки от нас, ще се снижи. Меракът да има прецакан, е пропадане за държавата ни.

Ако наистина има зачатъци на гражданско общество, битката трябва да е срещу малоумиието на желаещите някои от политиците ни да са идиоти, т.е. да бъде съсипана държавата напълно, за да бъде удовлетворена дребната злоба на роба (роба на собствената си несрета, следваща от собствените му решения). Защото всеки пълнолетен, неспособен да носи отговорност за живота си (при липса на тежки физически и психически заболявания), е роб по същност. Той е удобен слуга за всеки популист, гаврещ се с него, предлагайки му „виновен“, за да може да използва глупостта и подхранената злоба за целите си. Целите на подобни популисти са винаги зло, винаги антиморални и винаги сриващи човешкото.

Не се ли уморихте от деструктивизъм и безсмислие, от сатанизиране и фаворизиране на кой ли не, при това едновременно. Не е ли време да започнем да отсяваме на базата на прагматични и ясни оценки и всеки един да се стегне да свърши нещо полезно – не за друг, за себе си да го свърши, защото една добра и подредена държава се създава от отговорни и способни да се грижат за себе си и семейството си хора. Ясно е, че това е трудно – изисква усилия, образование, квалификация, учене през целия живот, за да е възможна адаптивност, но друг начин няма.

Другото – другото е просия от пореден задължителен тиранин, защото „вековната злоба на роба“ е раждала и ще продължи да ражда само тирани. Единствено свободните хора, способни да носят лична отговорност, раждат подредени общества.