Живка Кехайова
Какво всъщност искат избирателите в мнозинството си, се опитват да преценят анализаторите.
Оказва се, че в отговорите на хората наравно са желание за коренна промяна и в същото време за стабилност, желание повече партии да влязат в следващия парламент, но да се сформира правителство, способно да управлява предвидимо и прозрачно, при това повече от 6 месеца. Че и работещо Народно събрание.
Наравно са също идеите да се създаде конкурентноспособна икономика с потенциал за висок растеж, т.е. високотехнологична, но и средствата, преразпределяни от държавата (включително европейските), да не се насочват в приоритетни сектори, а някак да се разпределят на калпак.
Горе-долу нещата стоят като с коронавируса – да има летен туристически сезон, но да не ни карат да се ваксинираме, нито пък да спазваме кой знае колко противоепидемичните мерки.
Няма как да стане нито първото, нито второто, нито третото. На практика няма как да стене.
За съжаление се оказва, че внезапно политиката опря до всички ни. Вече не става да мечтаем, а трябва всеки един да се замисли какво точно му е най-важно днес, знаейки, че ако го придобие, ще загуби други важни, но не чак толкова, неща.
„Или-или“ е неприятен избор, когато искаш избор „и-и“. За съжаление вторият като реална възможност в момента не съществува. От това и на мен никак не ми е приятно. Психолози непрекъснато съветват да заменяме „трябва“ с „искам“, защото е по-позитивно. Сега разбирам, че баба ми е била по-права от тях, когато казваше: „трябва“ в доста случаи е по-важно от „искам“, защото те учи да преодоляваш себе си и да създаваш дориш въпреки себе си“.
Това обаче изобщо не е позитивна психология, а гадна отговорност:)
