През погледа на главния редактор: Какво да ги правим северомакедонците?

Живка Кехайова

Какво да ги правим северомакедонците? Няма да се опитвам да коментирам дълго, по-скоро искам да получа повече мнения.

Защото: Северомакедонците успешно играят на особено чувствителната струна на Западна Европа и САЩ: „Ние сме малки, направо сме малцинство и ето, по-силните и по-големи наши съседи ни газят и не ни пускат да си сбъднем мечтата. А така насила ни тикат в ръцете на Русия…“.

Съответно всички рипат да защитят „горките“ мъници и да ги спасят от руската меча прегръдка. А въпросният съсед в международен план започва да изглежда като тиранин, потискащ горкото малцинство с някакви абсурдни искания то горкото да вземе да чете исторически документи и то древни. Каква дребнавост от страна на съседа – тиранин?!

И цялата тази дивотия е следствие от собствената ни игра на толерантност към горкия ни, обичан от нас с хайдушка романтика съсед, към когото 30 години не предявихме претенции:

• Да бъдат съдени всички създатели на дискриминиращи българите в Северна Македония. Дори да не са живи, да бъдат изнесени историческите данни за всички избити, само защото са българи. За всички, лежали в затвор, защото са българи, чели са, или са притежавали четирилогията на Димитър Талев: „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“.
• Да бъдат защитени правата и свободите на всички с българско етническо самосъзнание и български паспорти в Северна Македония с намесата на българската държава – български училища, културни институти, стипендии за образование в България и т.н. Включително в момента ваксини с приоритет, възможности за лечение в България и др.

* Да бъдат аргументирани всички откази за създаването между двете страни на полезна инфраструктура.

Ако ги поставяхме тези искания системно, далновидно и абсолютно оправдано, защото става въпрос за човешки животи и съдби, отдавна всичко това да бе залегнало адекватно в придвижването на Северна Македония към Европа. Отдавна да бяха решени много от важните двустранни проблеми. И нямаше да изглеждаме дребнави книжни плъхове, хванали се за средновековни документи, а европейски народ, защитаващ своите граждани.
Не го направихме, щото чакахме да се види колко сме мили и толерантни. А сега ни обвиняват щото не сме били вече такива мили и толерантни.
Хак ни е!