През погледа на главния редактор: Какво ще се случи утре?

Живка Кехайова

За съжаление на 2-ри септември група българи ще усетят какво означава провал. Ще им се наложи да го усетят не за друго, а защото в демократичен план обществото ни е толкова малко, че ми е трудно да изчисля дали е в първа група на детската градина за общества, или още е в яслата.

И точно защото е толкова „малко“ все още играе на „добрите и лошите“, „нашите и враговете“, „приятелите и неприятелите“. Също като човеците, способни да мислят, трупайки опит – и обществата, пораствайки, проумяват, че добри и лоши, наши и врагове, приятели и неприятели, са условни понятия. Толкова незначителни и променящи се условни понятия, че нямат никакво, ама никакво място в зрялото общество и нормалността.

Не сте ли забелязали как блъска на инфантилизъм революционният устрем? Това е така, защото инфантилизмът му е факт и условие за специфичната порода хора, опияняващи се от идеята да се изживеят като революционери. Затова и им куца логическият постулат: причина-следствие. В най-добрия случай виждат, или си откриват причина, следствието не ги вълнува, защото е някъде там – отвъд способностите за анализ на този етап на зрялост.

Коя от групите българи ще изживее чувството за провал утре, няма значение. Защото България ще продължи да изживява чувството за провал, докато българите не параснат достатъчно, за идеята да поемат лична отговорност за собствения си живот – поне едно 60%. За собствения си – не за чуждия, както на мнозина им се ще, просто защото е по-лесно:)

Докато не порснат достатъчно, за да плащат цената на собствените си избори, вместо да се опитват да прехвърлят тази цена на друг.

Докато не пораснат за идеята здраво да заработят, за да направят собствените си дни по-добри, вместо да търсят кой да направи собствените им дни по-добри.

Едно общество се формира от животите на гражданите си. Граждани са хората, които са способни да изпълнят горните три изисквания. Останалите са индивиди. Няма зрели системи, зряло управление, зрели политики за индивиди – даже за индивиди с революционна настройка:)

Има такива само за граждани.