През погледа на главния редактор: Какъв театър ни разиграват само?

Живка Кехайова

Какъв театър ни разиграват само – почти съм възхитена. При това съм сигурна, че сума ти народ ще се върже на него. За политиците говоря.

ПП и ДБ го играят встрастени до маниакалност в машинното гласуване и то точно с машините на Мадуро, а не с други. Всъщност, надявам се да е театър, защото ако не е, зад такава маниакалност няма начин да не стои прекомерна заинтересованост.

Защото днес самият Веселин Тодоров от „Сиела Норма“- доставчикът на машините обясни: „Може би трябва да се сканира бюлетината, има рационалност. Това са машини, които след излизане от гласуване, приемат бюлетината вместо урна. Такъв ще отчете невалидна бюлетина и струва 25% по-евтино от сегашните машини – около 3700 лева. Според него горе долу половината хора наистина искат да гласуват на хартия. „Досега сме купували хартия на цена около 3,50 на ролка – тя изкарва един ден в една машина. БНБ ще закупи оборудване, за да произвежда новите ролки – ако се приеме този вариант. Това се прави с цел сигурност, разписките имат стойност на валута, вероятно ще имат воден знак“ – заяви той.

Та, нека да приемем, че е театър. Каква е целта? Целта е да бъде натопен някой, че пак и отново ще се ходи на избори, защото политиците ни предпочитат личните си козни и интереси пред тези на електората и държавата. С други думи ПП и ДБ се опитват да натопят ГЕРБ, ДПС и БСП, че саботират възможността за правителство с връщането на хартиената бюлетина – не че не се купува вот и на машините.

Само че ГЕРБ се усетиха и най-вероятно, както им е в стила „брадвата им да не сече два пъти на едно място“, не влязоха в НС за кворум, а вероятно и ще оттеглят поне част от условията по законопроекта, т.е. ще демонстрират диалогичност, както го правят след тези избори и пак ще прехвърлят топката – друга постановка на същия театър. Гледат да оставят ДПС и БСП яростно да се налагат с ПП и ДБ за една в същността си идиотска кауза – защото демокрацията наистина е предоставяне на различни възможности за всички и коригиране на проблемите, възникнали с това, а не ограничаване на възможностите – уж, за да са по-малко проблемите. Защото при втория тип действие неизбежно се стига до: „Има човек – има проблем и обратно“ – знаем кой го е казал, че и е действал по ограничаване на проблемите.

Всъщност няма никакво значение как точно ще се гласува – там, където се купува вот, се купува при всички видове. Въпросът е да има воля у политическите сили да се спре явлението чрез механизмите и инструментите, с които е максимално намалено в останалите европейски страни. Да, ама воля няма. Иначе излиза, че двете групировки, които почнаха да се борят за власт преди две години, защото не се разбраха, сега се борят за по-удобния за всяка от тях начин да манипулират вота. Аман!

Ако електоратът спре да се дярка в удобство на своя отбор политици и целукупно ги стегне да вземат да работят по смислени теми, тогава ще знаем, че България е дръпнала, има гражданско общество и има шанс да се измъкне от мизерията. Дотогава ще слушаме глупости, ще гледаме театър и ще ни ползват като кучета за бой, за да не си цапат политиците лично ръчичките.