През погледа на главния редактор: Как ще го опазиме:) премиера?

Живка Кехайова

Как ще го опазиме премиера, взех да се тревожа от първия ден. Като писах за Синдрома Пинокио не стана ясно.

И не говоря за сътворените за часове от него вицове за „8, 5 млрд. вече ваксинирани с първа игла“ и „Влака Ботевград – Враца – Шумен“, които побъркаха от смях и коментари фейсбукарите.
Говоря за това, че в деня преди гласуването на новото правителство бе съобщено, че след встъпването му в длъжност Кирил Петков ще замине на Европейския съвет, както е редно. По този повод вчера Фон дер Лайен след като го поздрави, написа, че ще се радва да се запознае с него след 2 дни по време на Европейския съвет. До тук добре!

После обаче трябваше спешно да изтрие, горката жена, втората част от поста си в Туитър и защо? Ами защото Радев заяви, че пак той ще ходи на съвета, нищо, че вече имаме правителство.

Радев, разбира се, трябва да знае, че там ще го гледат с немия въпрос какви ги вдява на форума, като не му е там работата, след като вече имаме премиер. Предполагам, че единствената причина да се срами така президентът е, че час преди да заяви в НС как позицията за Северна Македония остава непроменена, Киро – както му викат фамилиарно феновете, е дал интервю за Financial Times.

И ето какво пише още в заглавието и под него: „„Новият премиер на България даде знак, че София ще прекрати възпрепятстването на кандидатурата на Северна Македония за присъединяване към ЕС, след като правителството му встъпи в длъжност“.

Явно Радев иска да е сигурен, че Петков няма да секне клончето и под него с лакардии  в Брюксел, защото онези европейски чиновници ще вкарат лакардиите, които им отърват, в решения. Там казаното е казано и то както е казано.

Хубаво, ама няма начин да го опази – ако сега са измислили някаква причина, на следващия така, или иначе ще отиде премиерът – такъв е редът. И ако президентът продължи да настоява да го замества, със сигурност много дипломатично ще „го наритат“.

Та как ще го опазим премиера от неистовото му желание да говори, без значение какво, но по възможност онова, което иска да чуе събеседникът в момента, т.е. различни събеседници – различни концепции?

Като писах също, че Киро е добра опаковка, но Асен е мозъкът, пак не разбрахте, но за това – друг път.